— Така ли ще проникнем двамата с теб? — попита Брайън.
— Не, на нас ще ни се размине катеренето. Казах ти, че веднъж вече сме нападали тази крепост. Познавам добре разположението. — Докато говореше, Телт продължаваше да се придвижва по предварително избрания маршрут, заобикаляйки на известно разстояние кулата. — Тук някъде беше.
Пронизителен звук разцепи въздуха и върхът на кулата избухна в пламъци. Някъде над тях се разнесе безпорядъчна автоматична стрелба. Нещо прелетя в нощния мрак и тупна тежко недалеч от тях.
— Атаката започна — извика Телт. — Сега е моментът да влезем — докато онези отрепки защитават горните етажи. — Той измъкна от раницата си някакъв плосък предмет и го залепи за стената. Предметът остана като прикован. Телт завъртя горния му край, дръпна нещо и махна с ръка на Брайън да залегне.
— Насочен заряд. Би трябвало да пробие отвор в стената, но човек никога не може да бъде сигурен.
Земята под краката им се разтресе а стената се пропука с оглушителен грохот, сякаш ударена от титаничен юмрук. Сред вдигналия се облак от прах и пясък, двамата едва съзряха тъмния отвор в стената — тунелът, прокаран от взрива на насочения заряд. Телт освети дупката и помещението отвъд нея.
— Ако някой е имал неблагоразумието да се подпира на стената, вече не представлява заплаха за нас. Хайде да влизаме в кошера, преди ония отгоре да са слезли, за да проверят какъв е този шум.
Подът беше покрит с натрошени парчета от скала и двамата се запрепъваха отгоре. Телт сочеше пътя с конусовидния сноп светлина от фенерчето.
— Подземието е издълбано в скалата. обикновено тук складират каквото имат…
Димяща, черна сфера изскочи от мрака на тунела и тупна в краката им. Телт зяпна от изненада, но Брайън незабавно се хвърли напред. Ритна сферата с широката част на обувката си и я запрати обратно в тунела, откъдето се бе появила. Телт се стовари на пода до него в мига, когато вътрешността бе озарена от ослепителна експлозия. Таванът се напука и ги засипа с едри парчета мазилка.
— Гранати! — изпъшка Телт. — Досега само веднъж са ги използвали. Едва ли имат още. Трябва да предупредя Хис. — Той включи ларингофона в радиостанцията на гърба си и побърза да докладва. Нещо се раздвижи пред тях и Брайън обсипа тунела с дъжд от огън и метал.
— Нашите горе са го закъсали! Трябва да се изтегляме. Тръгвай, аз ще те прикривам.
— Дойдох за дисианец — няма да си тръгна, преди да получа, каквото ми трябва.
— Ти си луд! Останеш ли, ще умреш!
Докато говореше, Телт отстъпваше бързо назад. Обърна се с гръб и в този миг Брайън стреля. Магтерите се бяха появили безшумно, като сенките на смъртта. Втурнаха се в атака без да издадат звук, а куршумите посрещаха с каменни лица. Първите двама се строполиха незабавно, третият падна в краката на Брайън. Прострелян смъртоносно, но все още жив. Той пълзеше напред, вдигнал нож за удар, а след него оставаше алена диря. Брайън не помръдваше. Колко пъти още щеше да се наложи да убива друг човек? И дали съществото срещу него можеше да бъде наречено човек? Умът и тялото му се бунтуваха срещу убийството, почти бе готов да приеме на свой ред смъртта, вместо до погуби друг.
Изстреляните от Телт куршуми довършиха вместо него магтера.
— Ето ти желания труп — взимай го и да се махаме! — изкрещя Телт.
Със съвместни усилия двамата успяха да пъхнат необичайно тежкото тяло през отвора в стената, а незащитените им гърбове потръпваха в очакване на смъртоносните изстрели. За щастие не последваха нови атаки, една единствена граната избухна далеч зад тях, докато се отдалечаваха на прибежки от кулата.
Една от бронираните коли заобикаляше в широк кръг крепостта, озарявайки всичко наоколо в светлини, а войниците вътре продължаваха да водят прицелен огън с тежкокалибрената картечница. Неуспелите нападатели един по един се прибираха в нея. Телт и Брайън също се отправиха натам, влачейки мъртвото тяло по пясъка. Телт хвърли поглед през рамо и се понесе в бяг.
— Преследват ни! — изпъшка той. — За първи път ни преследват след атака!
— Трябва да са научили за трупа — отвърна Брайън.
— Да го оставим… — задъха се Телт. — Твърде тежък е… не можем да го носим!
— По-скоро бих оставил теб — стисна зъби Брайън. — Аз ще го нося. — Той сграбчи трупа, без да срещне съпротива от Телт, и го метна на рамо. — Прикривай ме!
Телт изстреля няколко откоса към черните фигури, прииждащи зад тях. Водачът на пустинохода вероятно бе зърнал отблясъка от изстрелите, защото машината сви рязко и се приближи към тях. Пустиноходът закова сред облак прах и към тях се протегнаха готови за помощ ръце. Брайън пъхна първо тялото, а едва след това се качи. Двигателят изрева, пустиноходът потегли с рязко дръпване и кулата остана назад.