На външен вид по нищо не се отличаваше от човешки труп.
С всяка нова стъпка теорията на Брайън изглеждаше все по-нелепа. Ако магтерите не бяха пришълци, как тогава да обясни пълната липса на чувства? Може би в следствие на мутация? Струваше му се невъзможно. Трябваше да има нещо различно в трупа на човека пред него. Бъдещето на целия свят се крепеше на тази нищожна надежда. Защото ако следата, отвела Телт при бомбите, се окажеше фалшива, тогава и последната надежда щеше да угасне.
Лиа продължаваше да е в безсъзнание. Нямаше никаква представа колко дълго може да продължи това състояние. Рано или късно ще трябва да направи опит за да я събуди. Опасяваше се да не прибързва, но същевременно трябваше да се бори със завладялото го нетърпение. Накрая реши да изчака един час, докато подейства лекарството. Това означаваше точно по обяд — дванадесет часа преди края.
Първото, което трябваше да стори, бе да влезе във връзка с професор Крафт. Трябваше да се увери, че разполагат с път за отстъпление, ако мисията им се провали — дори ако това означаваше, че се е предал. Крафт бе наредил да монтират ретранслаторна станция, за улесняване връзката с наземния персонал. Ако тази станцията се е намирала в сградата на Фондацията, значи връзката е прекъсната. Най-добре да провери преди да е станало твърде късно. Брайън включи радиото и изпрати позивния сигнал. Отговорът дойде почти незабавно.
— Говори свързочната на флота. Моля останете на тази вълна. Главнокомандващ Крафт очакваше да го потърсите — ще ви свържа незабавно.
Гласът на Крафт се намеси и прекъсна радиста.
— Кой подава сигнала — сътрудник на Фондацията? — попита с треперещ от вълнение глас старецът.
— Говори Бранд. При мен е Лиа Морийз…
— И никой друг? Няма ли други оцелели след взрива в сградата?
— Няма, всички бяха избити… до последния човек. След разрушаването на сградата и унищожаването на апаратурата не разполагаме с никакви средства, за да повикаме нашия кораб от орбита. Ще ни помогнете ли да се измъкнем от тук, когато му дойде времето?
— Дайте ми вашите координати. Още сега ще изпратя кораб…
— Не го искам сега — прекъсна го Брайън. — Ще го изпратите, когато ви повикам. Ако въобще има някакъв начин да се спре войната, аз ще го открия. Ето защо оставам — до последната минута, ако е необходимо.
Крафт не отговори. Чуваше се само пукането на високоговорителя и едва доловимо дишане.
— Значи такова е вашето решение — произнесе накрая той. — Добре, ще държа кораба в готовност. Няма ли поне да ни позволите да вземем госпожица Морийз?
— Не. Нужна ми е тук. Не сме приключили с работата, надяваме се да открием…
— Какъв е този отговор, който толкова упорито търсите, и вярвате, че ще спре войната? — в гласа на Крафт се долавяше отчаяние и безднадежност. Брайън не можеше да го вини.
— Все още не зная. Но краят и без това е известен. Дочуване — с тези думи той прекъсна връзката.
Лиа продължаваше да спи безметежно. Когато се върна при нея, реши да не я буди поне още час. С какво да запълни това време? Щяха да й бъдат необходими инструменти при изследването на трупа, а наоколо нямаше нищо подходящо. Дали няма да намери каквото му е нужно сред руините на сградата? Тъкмо ще може да поогледа сред останките. Може би имаше и други оцелели. Длъжен бе да провери. Да можеше само да поговори с някой от хората, които работеха там…
Улв все още клечеше до стената във външната стая. Посрещна влезлия Бранд с навъсен поглед, но не каза нищо.
— Ще ми помогнеш ли и този път? — попита го Брайън. — Искам да останеш на пост при момичето, докато ме няма. До обед ще се върна. — Улв не отговори. — Не съм се отказал да намеря пътя за спасяването на Дис.
— Върви — аз ще пазя момичето! — В гнева си Улв почти изплю тези думи. — Не зная какво да правя. Може и да си прав. Върви. Тук тя ще е в безопасност.
Брайън се измъкна безшумно на безлюдната улица и като сменяше ускорен ход и прибежки, се отправи към мястото, където доскоро се издигаше сградата на Фондацията за културно подпомагане. Реши да използва друг маршрут, не този по който бяха дошли и заобиколи през покрайнините на града. Там някъде възнамеряваше да свие и да приближи сградата от посока, противоположна на тази, от която бе дошъл. Не беше изключено магтерите да я държат под наблюдение, а Брайън нямаше никакво намерение да им разкрива местонахождението на Лиа и откраднатото тяло.