Заселниците също трябвало да се адаптират към анвхарския цикъл, ако искали да оцелеят. Наложило се да трупат значителни хранителни запаси за времето на дългата зима. Немалко поколения се сменили, докато жителите на планетата започнали да възприемат този безумен планетарен цикъл като нещо съвсем естествено. Настъпването на кратката, почти несъществуваща пролет се превърнало в сигнал за революционна промяна в метаболитния цикъл на всички анвхарци. Само за часове се стопяват подкожните тлъстини, а полу-закърнелите потни жлези отново започват да функционират. Всичко това е придружено и от други, значително по-фини и далеч по-важни изменения в регулацията на телесната температура. Депресията на центъра на съня в главния мозък води до занижени нужди от нощна почивка — не повече от няколко часа, при това в продължение на два-три дни. Животът през това миниатюрно лято е трескав, енергичен, напълно в синхрон с този на растенията и животните. До наближаване на следващата зима растенията разхвърлят семена, покълват, избуяват, прибира се реколтата, а гигантските фризери се натъпкват с припаси от замразено месо. Ето по този начин човечеството, способно да се адаптира към какви ли не условия, станало неотменна част от планетната екология, гарантирайки същевременно собственото си оцеляване през време на дългата зима.
Гарантирано било физическото оцеляване. Но какво да кажем за духовното? За примитивните земни ескимоси не било никак трудно да изпаднат в летаргична дрямка по време на зимата. Може би това би било разрешение и за цивилизованите хора, но в рамките на няколко студени земни месеци. Едва ли обаче би било възможно, ако зимата надхвърля по продължителност цяла една земна година. И ето, че след като бил разрешен въпросът с физическото оцеляване, скуката се превърнала в основен враг на всеки анвхарец, който не се занимавал със зимен лов. Дори на ловците омръзвала тази еднообразна гонитба на зимните зверове. Нито алкохолът, нито насилието изглеждали подходящо решение за освобождаване на натрупаната енергия. И въпреки това, алкохолизмът и нарастващият брой на убийствата присъствали неизменно през онези първи зими, след Разпадането.
Двайсетобоят сложил край на всичко това. Веднага след като бил приет за основен принцип в живота на планетата, на кратките лета започнали да гледат само като на прелюдия към поредното състезание. Всъщност, Двайсетобоят не е обикновено състезание, а по-скоро начин на живот, който задоволява не само физическите, но и умствените, интелектуалните потребности на хората от тази необичайна планета. Първоначално Двайсетобоят бил замислен като двоен декатлон, в който еднакво се зачитали уменията в поезията и шахмата, ски-скоковете и фехтовката. Всяка година се провеждат две успоредни състезания — едно за жени и друго за мъже. Не става дума за междуполова дискриминация, а за реално зачитане на фактите, на вродените заложби и различия. Така например, известно е, че за жените е далеч по-трудно да спечелят в шахматната надпревара. Броят на участниците не е ограничен. Отдавна са премахнати и всякакви възможни ограничения.
С други думи, когато накрая спечели най-добрият, той наистина е такъв. Участниците прекарват зимата, надпреварвайки се в сложна система от състезателни кръгове, след всеки от които загубилите отпадат от съревнованието. Всички пропуснали да се включат, се превръщат в зрители — страстни поклонници. Но всичко това е само прелюдия към последния месец, в края на който се излъчва едноличният победител. Точно такава е титлата — Победител. Мъжът — и съответно жената — наложили се над всички останали участници от цялата планета, ще бъдат неоспоримите Победители до следващата зима.
Победител. С това звание тук наистина можеше да се гордееш. Брайън се размърда неспокойно в леглото, повдигна се и надникна през прозореца. Победителят на Анвхар. Името му вече е влязло във всички учебници по история, редом с имената на шепата останали герои от тази малка планета. Децата в училище ще учат за него така, както той е учил за предишните Победители. Ще свързват мечтите си с неговото име и блестящи успехи, надявайки се някой ден да бъдат като Брайън. Да бъдеш Победител, това беше най-голямата чест във вселената.