— Бяха двама. Можем да продължим.
Истинско мъчение бе да се прокрадват пипнешком в непрогледния мрак. Не разполагаха с никаква светлина, нито пък биха посмели да я използват. Нямаше и следи по твърдия, каменист под. Щяха да се изгубят, ако не беше чувствителният нос на Улв. Пещерата се разклоняваше и съвсем скоро изгубиха представа къде са.
Почти невъзможно беше да се върви. Протегнали ръце пред себе си, те пристъпваха като слепци. Препъваха се, блъскаха се в стените, а пръстите им се разкървавиха от острите скали. Улв следваше миризмата на преминалите преди тях от тук магтери. Отслабнеше ли тази миризма, следователно бяха навлезли в разклонения, които не са били използвани скоро и двамата поемаха обратно, за да търсят друг път.
По-убийствен дори от прокрадването в тъмнината бе ходът на времето. Светещите стрелки на часовника се гонеха безшумно по циферблата и накрая достигнаха последните петнадесет минути преди дванадесет.
— Виждам светлина отпред — пошушна Улв и БРайън едва сдържа облекченото си възклицание. Продължиха предпазливо, докато стигнаха един скален издатък, зад който започваше ярко осветено помещение.
— Какво е това? — попита Улв като мигаше слепешката срещу ярката светлина.
Брайън трябваше да напрегне всички сили, за да не изкрещи.
— Онази клетка там с металната мрежа е хиперпространствен генератор. Подредените до нея заострени блестящи предмети приличат на бомби — трябва да са кобалтовите бомби. Открихме ги!
Почти импулсивно Брайън понечи да изпрати радиосигнал, с който да спре бомбардировката на планетата. Но едно прибързано съобщение едва ли щеше да има нужната тежест. Налагаше се да опише подробно какво е открил, за да му повярват ньордците. Съобщението трябваше да съвпада до последната подробност с информацията, която имаха за ракетната установка и бомбите.
Установката очевидно представляваше демонтиран и пригоден за целта хиперпространствен корабен генератор. Приборите за управление на генератора бяха грижливо подредени отстрани и готови за действие. Между металната клетка и приборите се точеха дълги, извити като змии кабели, покрити с дебел металически екран. Трима техници продължаваха да работят върху конструкцията. Брайън се зачуди какви са тези кръвожадни отрепки, съгласили се да помагат на магтерите в замислената от тях война. После забеляза, че са оковани във вериги, а гърбовете им бяха покрити с рани.
И въпреки това не можеше да изпитва състрадание към тях. Без съмнение първоначално са се съгласили да пристигнат доброволно на планетата — срещу обещание за богато възнаграждение — и да доведат докрай гнусния замисъл. Вероятно са се разбунтували едва след като са узнали, че ги очаква самоубийство.
Тринадесет минути до полунощ.
Брайън притисна предавателя до гърдите си и бавно се изправи. Сега вече виждаше съвсем ясно бомбите. Бяха дванадесет на брой и си приличаха — като яйца от някое смъртоносно гнездо. Всяка една бе заострена в единия край, дълга близо два метра и отрязана като с нож в другия. Изглежда от тази страна се прикачваше ракетата носител, а бомбите всъщност представляваха бойни глави. Една от тях бе завъртяна с плоската си част към него и Брайън забеляза шест нарезни издатини, с които вероятно се прикрепваше за ракетата. В основата имаше малко кръгло отвърстие с капак.
Това беше напълно достатъчно. Успее ли да опише видяното на ньордците и те ще се убедят, че наистина е открил бомбите. Едва ли след това ще посмеят да унищожат Дис, без да се опитали преди това да ги обезвредят.
Брайън отброи петдесет крачки и спря. Намираше се достатъчно далеч от помещението за да не го чуят, нито пък можеха да го видят в тъмнината. Включи пипнешком предавателя, провери настройката на вълната и остана доволен — всичко беше наред. После подробно, без да бърза описа всичко, което беше видял в подземната зала зад него. Стараеше се да говори със спокоен глас, да се съсредоточава върху детайлите, да не пропусне нито една подробност и най-вече избягваше собствените си заключения.
Шест минути преди полунощ приключи доклада. Превключи на приемане и зачака.
В пещерата цареше пълна тишина.
Брайън постепенно осъзна, че от говорителите не се чуваше характерният пукот от радиосмущенията. Плътният слой скали над него бе изиграл ролята на непробиваем екран, както за неговия сигнал, така и за евентуалните опити на другите да го потърсят.
Значи не бяха чули доклада му. Никой от ньордския флот не знаеше, че бомбите са открити, преди да бъдат изстреляни. Атаката щеше да започне както бе обявено предварително. Вероятно в този момент гнездата вече се отваряха и само няколко металически скоби пречеха на водородните бомби да полетят към планетата под тях. Само след минути сигналът ще бъде подаден, скобите ще отскочат назад и бомбите ще се спуснат…