Защо Улв бе извадил тръбичката? Сигурно възнамеряваше да убие Брайън, в случай, че реши да попречи на изстрелването. Или и този път Брайън не бе разбрал мотивите му.
— Ти би ли ги спрял, Улв?
Имаше ли своя предел чувството за дълг у човека? За първи път пещерният човек е изпитал подобно чувство към своята партньорка, след това към семейството. И това чувство е набирало сила с течение на времето, докато хората са воювали и умирали за абстрактни идеали, в името на градове и нации, а после и за своята планета. Ще дойде ли онзи момент, когато човекът най-сетне ще осъзнае, че е задължен към цялото човечество? И дори отвъд него — към всички възможни прояви на живот.
Брайън възприемаше тази идея не като сбор от безсмислени думи, а като реалност. Достатъчно бе да си изясни отговора на този въпрос, за да разбере какво трябва да направи. Измъкна пистолета от кобура и погледна към Улв, очаквайки отговора му.
— Ньорд е медвирк — каза Улв, опря тръбичката в устата си и стреля. Стрелата прелетя през залата и повали един от техниците.
Още с първия изстрел Брайън разби пулта за управление, от който бликна рояк искри. Заплахата за Ньорд беше премахната.
Медвирк, бе казал Улв. Същество, което сътрудничи и помага на другите форми на живот. Макар и да е в състояние да убива при самозащита, подобно същество не притежава разрушителен или убийствен нрав. През целия си живот Улв бе трупнал познания за различните възможни форми на съвместно съществуване между обитателите на тази планета. Привикнал бе да гледа в същината на нещата, а не да се крие зад завесата от многословия и непонятни термини. Произнесъл бе смъртна присъда на магтерите, макар и да бяха негови сънародници, затова че са умедвирк — противници на живота. Готов бе да спаси враговете си, защото са медвирк.
Толкова по-болезнена бе мисълта, че планетата и народът развили подобна жизнена философия, бяха унищожени.
А междувременно магтерите в пещерата бяха открили тунела, откъдето долетяха изстрелите, сложили край на зловещия им план. И се хвърлиха в безшумна атака срещу врага — като добре съгласувана вълна от безчувствена ярост.
Брайън и Улв отблъснаха първия удар. Дори мисълта, че е обречен въпреки изхода от битката, не можеше да принуди Брайън да се остави в ръцете на магтерите. За Улв решението бе още по-лесно. Той убиваше умедвирк. Вярваше безмерно в живота и затова унищожаваше неговата противоположност.
Отстъпиха назад в мрака, без да спират стрелбата. Въоръжени с йонни пушки, снабдени с мощни прожектори, магтерите ги следваха по петите. Познаваха по-добре пещерата и не след дълго ги обкръжиха. Брайън пръв видя светлините зад тях и даде знак на Улв да спре.
— Те познават добре тунелите, а ние не — каза той. — Ако се опитаме да избягаме ще ни застрелят. По-добре да открием някое подходящо място, където да се защитаваме.
— Ето там — Улв посочи с ръка встрани — забелязах тясна галерия само с един вход.
— Да вървим!
Двамата затичаха безшумно в мрака и стигнаха галерията без да ги забележат. Слабият шум, който бяха вдигнали, бе приглушен от отекващите наблизо стъпки. Веднага щом влязоха в галерията двамата се притаиха и зачакаха. Краят им беше неизбежен.
Не след дълго един от магтерите нахлу в галерията и освети стените й. В мига, когато лъчите преминаха над двамата притаени мъже Брайън натисна спусъка. Разнесе се оглушителен изстрел и магтерът се строполи. Сега вече всички знаеха къде са се скрили. Без да губи време Брайън изтича при убития и вдигна прожектора. Подпря го сред камъните така че да сочи входа и се върна при Улв. Двамата зачакаха следващата атака.
Не се наложи да чакат дълго. Този път се втурнаха двама магтери — и загинаха едновременно. Брайън знаеше, че навън ги дебнат още и се зачуди, кога ли ще се сетят за възможността да използват гранати.
Да ушите им стигнаха някакви странни шумове, последвани от оглушителни експлозии. Улв и Брайън залегнаха ниско, учудени, че щурма се бави. В този миг един от магтерите застана на входа и Брайън се поколеба преди да стреля.
Улв не страдаше от подобни предразсъдъци, но стрелата му не можеше да проникне през плътните дрехи на магтера. Той изчака врага да се извърне, духна рязко и стрелата се впи в ръката на магтера. Влезлият се строполи безжизнен на пода.
— Не стреляте! — извика някой отвън и застана в светлината от прожектора.