Брайън посегна рязко и дръпна тръбичката от устата на Улв.
Човекът на входа носеше защитен шлем, дебели ботуши и униформа с многобройни джобове.
Влезлият беше от Ньорд.
В първия миг беше почти невъзможно да възприемат видяното. Брайън бе чул взрива на бомбите. И въпреки това пред тях стоеше ньордски войник. Тези два факта не можеха да бъдат обяснени по никакъв начин.
— Ще задържите ли още малко ръката му, господине, за всеки случай — произнесе войникът без да сваля поглед от тръбичката на Улв. — Имам представа за ефекта от техните стрелички. — Той извади микрофон от джоба си и заговори в него.
Още няколко войника влязоха в пещерата, последвани от професор Крафт. Имаше доста необичаен вид, в своята прашна военна униформа. В ръката си стискаше, доста неумело, дръжката на тежкокалибрен пистолет. Още щом влезе, той побърза да го предаде на един от войниците, въздъхна облекчено, изтича при Брайън и го сграбчи за ръката.
— За мен е истинска чест и удоволствие да се запозная с вас — каза той. — И с приятеля ви Улв.
— Ще бъдете ли така добър да ми обясните какво всъщност става? — запита пресипнало Брайън. Имаше странното чувство, че е заживял в някакъв нереален свят.
— Винаги ще ви помним като човека, спасил ни от самите нас — продължаваше Крафт, изглежда забравил вече ролята си на главнокомадващ.
— Деденце, Брайън иска факти, а не речи — намеси се Хис. Беше разблъскал войниците, тълпящи се на входа и сега стоеше изправен до Крафт. — Накратко казано, Брайън, вашият план успя. Крафт ми предаде съобщението ви и още щом го получих, аз поех обратно, за да се срещна с него. Съжалявам за смъртта на Телт, но благодарение на него научихме каквото ни трябваше. Нямах право да оставя без проверка доклада му за радиоактивните следи. По същото време се появи и вашето момиче с трупа на магтера и всички имахме възможност да се полюбуваме на отвратителния зелен лишей в черепа му. Доста ни помогнаха и обясненията й. Вече се подготвяхме за кацане, когато получихме съобщението ви от кулата на магтерите. След това трябваше само да се движим по следите ви и да се ориентираме по радиосигнала, който ни бяхте подсигурили.
— Ами експлозиите в полунощ? — прекъсна го Брайън. — Чух ги съвсем ясно!
— Така и трябваше — засмя се Хис. — И не само вие, но и магтерите в пещерата. Предполагахме, че ще са въоръжени и че пещерата ще бъде охранявана. Ето защо точно в полунощ взривихме пред входа няколко химически бомби. Достатъчни по сила за да унищожат охраната, без да разрушават входа. Надявахме се, че разположените по-навътре часовои ще изоставят постовете си, опасявайки се от радиацията. Така и стана. Всичко мина като по ноти. Появихме се безшумно и ги заварихме неподготвени. Направо ги пометохме — онези, които не можахме да пленим, избихме до крак.
— Един от техниците, решили се на това гнусно предателство, също е в ръцете ни — добави Крафт. — Той ни разказа, как вие двамата сте попречили да изстрелят бомбите към Ньорд.
Никой от присъстващите нямаше какво да добави след тези думи, дори неизменно ироничният Хис. Но Брайън долавяше съвсем ясно чувствата им, топлината, щастието и радостта им. Чувства, които никога нямаше да забрави.
— Край на войната — преведе Брайън на Улв, спомнил си, че дисианецът не бе разбрал нито дума от съобщеното. Ала в същия миг осъзна, че в цялата тази история има едно огромно противоречие.
— Това е невъзможно — каза той. — Кацнали сте на планетата преди да получите съобщението ми за кулата. Това означава, че сте очаквали магтерите да изстрелят своите бомби към Ньорд — и въпреки това сте се приземили.
— Разбира се — кимна Крафт изненадан, че Брайън едва сега бе осъзнал какво се е случило. — Можехме ли да постъпим другояче? Та нали магтерите са болни същества?
Хис се изсмя гръмогласно, когато забеляза слисаното изражение на Брайън.
— Май че е време да разберете какво представлява ньордската психология — добави той. — Когато става дума за война и убийства, хората от нашата планета никога не са склонни да приемат подобни решения за естествени. За нас концепцията за войната е толкова чужда, че дори не сме в състояние да я разберем. Това е естествената трудност, с която би се срещнало една растение в галактика от тревоядни. Превръщаш се в лесна плячка за всеки, който се приземи на планетата ти. Ако магтерите си бяха избрали не нашата, а някоя друга планета, отдавна да са ги унищожили. А ние си блъскахме главите как да постъпим и накрая вероятно щяхме да бъдем унищожени заедно с нашите противници. Добре че ни отворихте очите с вашия мозъчен паразит.