Двамата погледнаха през илюминатора и забелязаха, че Дис започва да се смалява. Корабът им се отдалечаваше от планетата, в посока към Ньорд. Седяха един до друг, но вече не се докосваха. Сякаш с отдалечаване от Дис бяха изгубили нещо, което ги свързваше. Бяха пристигнали заедно, странници, на една непозната планета. За съвсем кратък миг пътищата им се бяха пресекли. Но това вече беше минало.
— Какво сте овесили носове? — попита ги Хис, застанал пред тях.
— Гръмни се и ще ме ощастливиш — озъби се огорчено Лиа.
Хис не обърна внимание на враждебния й тон и се настани до тях. Имаше далеч по-добродушен вид, откакто бе оставил командването на своята партизанска армия.
— Ще останеш ли на работа във Фондацията за културно подпомагане, Брайън? — попита той. — Нуждаем се от хора като теб.
Брайън го погледна слисано, едва сега осъзнал смисъла на думите му.
— И ти ли работиш за Фондацията?
— Старши агент на Ньорд — отвърна другият. — Ти какво, да не мислиш, че хора като Фоусел и Мерв са представлявали Фондацията? Те само се грижеха за документацията и създаваха илюзия за присъствието ни там. Ньорд е наистина чудесен свят, но никак не е излишно известно подпомагане, пък било и зад кулисите, за да намерят мястото си в галактиката, преди да са ги превърнали на прах.
— Какви са тези мръсни игрички, Хис? — попита навъсено Лиа. — Отдавна започнах да подозирам, че зад привидно благочестивите помисли на Фондацията са крие нещо повече. Що за хора сте вие — егоисти, жадни за власт или какво?
— Това ще е първото обвинение, след като дейността ни стане обществено достояние — рече й Хис. — Тъкмо затова продължаваме да работим под прикритие. Но ако искаш някаква конкретна причина, веднага ще ти изтъкна най-важната — парите. Откъде мислиш, набираме средства за операция от подобен мащаб? — той се усмихна на опуленото й изражение. — Ще ти покажа докладите, за да се убедиш, че не те мамя. Истината е, че получаваме финансова подкрепа за нашите операции от планети, които вече сме спасили. Дори съвсем минимален процент от националния продукт на една планета е съвсем достатъчен, когато се готвим да помогнем на някоя друга планета. Освен това, какво по-добро изпитание от желанието за доброволна помощ? Как иначе ще убедиш някой, че трябва да ти помага, ако преди това не помогнеш на него? На всяка една от планетите, където Фондацията е работила, съществуват достатъчен брой хора, които се грижат и винаги ще се грижат да бъдем снабдени с необходимите средства.
— И защо ни разкриваш тази невероятно секретна тайна? — запита го Лиа.
— Не е ли очевидно? Искаме да работите за нас. Посочете каквито ви се ще суми за заплата — поне от недостиг на пари не можем да се оплачем.
Хис плъзна поглед по лицата им и нанесе своя последен удар.
— Наистина се надявам, че Брайън ще остане на работа при нас. Точно такъв човек ни трябва за оперативна работа, а подходящи кадри не се намират лесно.
— Покажи ми само къде трябва да се подпиша — надигна се Лиа и в гласа й отново се чувстваше предишният оптимизъм.
— Ще се сдържа да го нарека шантаж — усмихна се Брайън, — но предполагам, че след като в тази организация сте привикнали да си играете със съдбите на цели планети, да намествате отделните хора като пешки по шахматната дъска за вас е детска игра. Сигурно обаче си давате сметка, че подобно наместване понякога изисква време.
— Подписваш ли? — запита го Хис.
— Трябваше да се върна на Анвхар — каза Брайън. — Е, не е чак толкова спешна работа.
— А Земята — добави Лиа, — и без мен е пренаселена.