— Но е станало! — упорстваше Брайън. — Не можеш да го отречеш. Няма нищо изкуствено в принципите на Двайсетобоя. Това е напълно естествен начин на живот за планета от този тип.
Айджел се разсмя подигравателно.
— Естествен, няма що! И какво общо може да има между подобен естествено възникнал начин и организацията на социалните групи? Ти въобще не разсъждаваш. Постави се на мястото на първосъздателя Джиролди. Представи си, че ти е хрумнало да създадеш Двайсетобоя и се питаш как да убедиш останалите в предимствата му. Отиваш, значи, при някой обезверен, затъпял, суеверен, вкиснат от скука и алкохолизиран ловец и му обясняваш какво си намислил. Опитваш се да му внушиш, че като се включи в състезание, съставено от любимите му занимания — поезия, фехтовка, или шахмат — животът му ще стане по-интересен и разнообразен. Хайде, представи си! Само не забравяй да се отдръпнеш навреме, преди да те е халосал.
Брайън не се сдържа и се усмихна на абсурдното предположение. Разбира се, че не се е случило така. И все някак трябва да е започнало, сигурно съществуваше някое логично обяснение.
— Безсмислено е да си блъскаме главите над този въпрос — посъветва го Айджел. — Едва ли ще открием как точно е станало, освен… — той внезапно млъкна и погледна към уредбата на стената. Сигналната лампичка светеше в зелено, макар екранът да беше тъмен. Айджел протегна месестата си ръка и изтръгна кабелите от стената. — Този твой доктор е доста любопитен. Но аз ще се погрижа да не ни се пречка. Истината за Двайсетобоя не е негова работа. Виж, с теб е друго. Необходимо е колкото се може по-скоро да осъзнаеш, че социалният ред на тази планета е създаден изкуствено и приложен на практика от изключително опитни специалисти.
— Дрън-дрън! — ядоса се Брайън. — Никой не може да налага по какъвто и да било начин някоя измислена социална система. Не и без кръвопролития и насилие.
— Ето, че сега ти дрънкаш глупости — отвърна Айджел. — Може да е било така в зората на историята, но отдавна вече не е. Попрекалил си със старите книги и си мислиш, че все още живеем в епохата на суеверията. Смяташ, че си прав, само защото някога фашизмът и комунизмът са били налагани на народите с кръв. Но я се поразрови по-внимателно в твоите книжки! Ще видиш, че също в онези далечни времена, демокрацията и самоуправлението са били възприети в някои бивши колониални страни като Индия или Съединените Североамерикански щати. А ако е имало някакво насилие, ставало дума предимно за сблъсъци на религиозна основа. Промяната е живителната кръв на човечеството. Всичко, което днес приемаме като нещо естествено, някога е било новост. Това важи и за опитите от последните години за направляване на различни социални групи, за оформяне на устойчиви общества, градящи се върху личното щастие на отделния индивид.
— Божественият комплекс — подхвърли презрително Брайън. — Да принуждаваш хората да живеят така, както ти смяташ за добре.
— Може и така да е — съгласи се Айджел. — Или поне е било така в началото. Признавам, че сигурно са се случвали и неприятни изненади, когато хората не са приемали налагания им отвън политически принцип. Но не всички опити са се проваляли. Ето Анвхар е чудесен пример за преимуществата на подобен подход, когато е приложен правилно. Трябва да призная, обаче, че напоследък избягваме този начин на действие. Изглежда преоткрихме една древна мъдрост — колкото повече знаеш, толкова повече ти остава да научиш. Отказахме се от опитите си да насочваме различните човешки култури към по-ползотворни начини на съществуване. Създаването на изкуствена цел е като нож с две остриета, трудно е да се прецени значението й от гледна точка на доброто и злото. Ето защо, сега се стараем само да защитаваме новоизграждащите се култури, да побутваме леко онези, които са в стагнация и да погребваме мъртвите. Тези нови принципи са били все още непознати в онези далечни времена, когато е била създадена анвхарската култура. Нито пък тогава е била разработена точната категоризация на различните култури — от тип I до тип V. Целта в онези времена е била ясна — създаване на ползотворна изкуствена култура и налагането й като основен действащ принцип.
— И как са го правили? — поинтересува се Брайън. — Как например са успели на Анвхар?