— Виждате ли, мис Минтц? Смятам да й направя клетка с моя комплект „Направи сам“.
— Защото тя е толкова красива ли, Бети Лу? Къде я хвана?
— О, мис Минтц. Оказа се съвсем лесно. Всичко, което трябва да се направи, е човек да се разходи между дърветата и те направо кацат по него. Децата навън, вече са им хвърлили око. Защо и вие да не си хванете една? Ще направя клетка и за вас.
Наистина, защо не? Сините птици съответствуваха на чувствата й, как нейното щастие пее в нея.
— Мисля, че ще го направя, Бети Лу — рече ставайки от леглото. — Винаги съм желала синя птица…
Мис Минтц никога не бе виждала толкова МНОГО птици — дърветата изглеждаха посинели от тях. И тя твърдо направи две стъпки към една, сторила й се най-синя от всички, която се спусна от обкиченото с листа клонче право върху рамото й. Мис Минтц трепна от станалото. Повдигна безименния си пръст към рамото и синята птица изящно скочи върху него, а златните й очи премигаха в слънчевата светлина.
И за да не помисли, че станалото беше достатъчно, когато се върна в бунгалото си, Мистър Бърк я очакваше на прага му — така, както й беше обещал.
— Добро утро, мис Минтц — произнесе той. — Виждам, че сте се приспособили към младежкия лов на сини птици.
— О, да, мистър Бърк! Никога досега не съм виждала такова количество от тях!
Бети Лу излезе от бунгалото с две пластмасови клетки. Едната от тях изглеждаше доста точно оразмерена за синия си обитател и тя гордо я показа. След това връчи другата на мис Минтц, а тя от своя страна каза:
— Благодаря, Бети Лу.
После отнесе клетката в бунгалото, постави вътре нейната синя птица, затвори малката вратичка и окачи клетката над надуваемия гардероб.
Сетне се върна на улицата и се разходи заедно с мистър Бърк до кафенето „Денеб–6“.
В бунгалата, покрай които минаваха, ентусиазираните ученици, забравили за закуската, упорно работеха с комплектите „Направи сам“ и произвеждаха клетки. Сините птици бяха навсякъде — кацаха по младите рамене, по върховете на покривите и по стрехите над вратите, някои от тях тъчаха ефимерни модели в блестящото лятно небе.
Мис Минтц поклати глава с учудване.
— Всички ли птици на Денеб–6 са сини? Как мислите, мистър Бърк? — попита тя.
— Чувал съм, че да — отвърна той. — Слушал съм и за други неща, свързани с тях. Например за тяхната свръхчувствителност: когато хванеш една от тях и я задържиш, тя отразява начина, по който чувстваш нещата — като при кучето, но в по-силна степен.
— Не знаех за това, мистър Бърк. Чудесно е, че в пътеводителя няма нищо на тази тема. В него дори не се споменава за сините птици.
— Пътеводителят! — възкликна той. — Какво ли знаят хората, които пишат пътеводители? Какво ли биха могли да почувствуват хиляди пъти, докато ги пишат? Хващам се на бас, че пътеводителя не отразява всички екзотичности на Денеб–6.
— Защо не ги отбелязва? — попита мис Минтц.
— Преди хиляди години, дълго преди ние да имаме туристически пътешествия, местните аборигени са се махнали от тук и никога не са се завърнали. Разбира се, не всички едновременно, а в продължение на период от три-четири века. Сега те са се разпилели по цялата галактика, чел съм за това. Те…
— Но защо? Защо са напуснали планетата, мистър Бърк?
— Защо? — изгледа я той изумено. — Сега това изглежда глупав въпрос, след като аз винаги съм чувал само един, мис Минтц.
Защо са си отишли, след като някога са развивали технология, която също не им е помогнала? Сега всичко се прави от метал, а на цялата планета няма поне един изоставен рудник и трудно може да се открие поне унция уран!
— О-о-о… — възкликна мис Минтц.
Те се намираха на входа на кафене „Денеб–6“, мистър Бърк помириса сутрешния въздух.
— Бекон с яйца — въздъхна той. — Наистина, божествен бекон с яйца! Мис Минтц, аз ви обичам.
Изказването му, разбира се беше хиперболизирано, но остави мис Минтц без дъх. Тя трудно говореше по време на почивката, но речта й не правеше впечатление на мистър Бърк, който беше твърде зает с бекона и яйцата. Мис Минтц донякъде благоговееше пред неговия апетит, но вие не можете да си представите, че през една трета от живота си, бедния човек беше ял хранителни таблетки и шест яйца не представляваха чак толкова голямо количество, за да бъдат изядени от един здрав мъж. Много хора по света изяждат по шест яйца на закуска. Тя би се радвала да го види да изяде и дванадесет по същия начин, а това би я направила щастлива, че с нещо му се отдава. Преди никога не бе давала каквото и да е повече…
Храненето завърши, тя влезе в кухнята и донесе обратно шепа трохички за своята синя птица, след това отново се разходи с мистър Бърк до края на „Мейн стрийт“.