— Имам изненада за теб, Вик — каза гордо Балит и притегли към себе си една стройна млада жена. — Това е Кифена. Помниш ли я? Беше в моя клас, когато ни посети. Ще се женим.
Виктор не си я спомняше от групата шумни приказливи момичета, които беше срещнал в училището на Балит, но тя определено беше хубава малка женичка. Когато я прегърна да я поздрави, се изненада от мускулите на слабото ѝ тяло — подготовка за Нюманхоум? Да, разбира се, какво друго можеше да е? Нали Балит беше обещал да се върне. Естествено нямаше да живее самичък. Виктор усмихнато удари момчето по рамото — не, вече мъжа. И каза:
— Ще бъдете чудесна двойка.
— И ще бъдете много щастливи — допълни Реза.
— Да, знаем, че ще бъдем щастливи — каза момичето.
Виктор примигна от изненада, защото тя не го каза на езика на жизнената среда, а на английски. Момичето се усмихна.
— Трябваше да го науча заради работата.
— Това наистина е изненада, Балит — каза Виктор. — И при това много хубава. Моите поздравления.
Балит го погледна учудено.
— О, не, Вик. Кифена не е изненадата. Кифена е тази, която ще ти каже изненадата… една от изненадите, във всеки случай. Но хайде да тръгваме към къщи. След вечеря ще можем да поговорим на спокойствие.
Фрит и Форта бяха приготвили чудесна храна.
— Нищо специално — каза скромно Фрит, докато поднасяше гроздови зърна с размерите на детско юмруче. — Просто обикновена семейна вечеря.
— За мен е чест да бъда член на това семейство — каза Реза, хвана ръката на Фрит и я целуна. — Балит ни е наистина добър приятел на Нюманхоум и… — Неочаквано стаята се олюля и тя възкликна: — Мили Боже! Какво е това?
Виктор се засмя.
— Забравих да ти кажа за земетресенията. Доста са чести.
— Но тук сме в пълна безопасност — успокои я Форта, после добави: — Налага се да ви оставя. — Трябва да репетирам, ще изпълня нов танц… надявам се да ви хареса, Виктор и Реза, защото той отчасти е за вас. Но няма да мога да го изтанцувам добре, ако отново не го репетирам, така че, Фрит, ще дойдеш ли да ми помогнеш? Ще ни извините, нали, Реза?
— Разбира се — каза учтиво Реза. Но очите ѝ гледаха развеселено и когато родителите на Балит излязоха, тя се обърна към него. — Нарочно ни оставят сами, нали? Това има ли нещо общо с онези изненади, за които намекна?
Балит се облегна назад, очите му блестяха.
— Много си проницателна — каза той. — Нека ви разкажа за Кифена. Тя е специалист по архитектура на машините за данни.
— Така ли? — каза Виктор и се усмихна на хубавата млада жена. — Не знаех, че тук изобщо има такива специалисти.
— Заех се да уча, когато Балит започна да ни изпраща всичките онези вълнуващи истории — обясни момичето и отвърна на усмивката му. — Жалко, че цялата информацията се е изгубила.
— Изучавала е съхранение на данни — каза развълнувано Балит. — Може би не всичко е изгубено.
Виктор го погледна недоумяващо.
— За какво говориш?
— Балит ми изпрати някои от фишовете с данни от хранилището. Успях да възстановя по-голямата част от един фиш и част от три други — гордо каза Кифена. — Те са съхранени магнитно. По-голяма част от магнетизма се е изгубила поради наводнението, но на някои има малко остатъчен магнетизъм… твърде малко, за да се разчетат, но понякога достатъчен.
— Не е обаче за астрофизика — поясни Балит.
— Не е — каза момичето и поклати глава. — Не съм сигурна за какво може да е главният фиш. Опитахме се да го преведем, но някои от думите нямат смисъл. Погледни.
Тя включи пулта на Балит и показа някои части, които приличаха на печатна книга.
— О, знам какво е това — каза неочаквано Реза. — Това е съдебно решение. Искам да кажа, че е решението на съдия в някакъв съдебен процес или криминално дело отпреди много години. На Земята хората са водили много такива дела.
— Но това е чудесно, Кифена! — каза Виктор. — Ако можеш изобщо да извадиш нещо от тази каша, може би ще можем да получим нещо полезно. Каза, че си разшифровала части от три други, нали?
— Не знам дали те са по-добри — призна разочаровано тя. — Единият се отнася за някаква история. Чували ли сте за мъж на име Артвасдес65. Той е бил, както са ги наричали тогава, крал на Армения на Земята, преди много години, и е бил във война с някоя си Клеопатра.
— Чувал съм за Клеопатра — каза Виктор. — За мъжа не съм.