— Какво е бомба? — попита Били.
— Нещо като двигателя на нашия кораб.
— Глупаво е да я наричат кафява, като е червена — каза Фреди. После внезапно попита: — Ти прегръщал ли си майка ни?
Виктор млъкна, неочаквано почервенял от гняв.
— Какво да съм правил?
— Дали си я прегръщал — настоя Фреди. — Госпожа Мей казва, че момчетата прегръщат големите жени, а ти непрекъснато се влачиш след мама.
— Глупаци! — каза гневно Виктор и скръцна със зъби. — Да не съм ви чул да приказвате такива неща!
— Няма, ако играеш на бягаща пътечка с нас — съгласи се Били и се ухили триумфално. — Само че пътечката трябва да си ти.
Вечерята на следващия ден беше официална, прощална за онези, които щяха отново да бъдат дълбоко замразени. Капитан Бу произнесе кратка реч, а главният готвач Сам Броод — всъщност той беше хранително-вкусов химик, но бе също и най-добрият готвач на кораба — направи четири големи торти с глазура, на която беше изписано „До новата ни среща“. Тази вечер Пал Сорикейн беше особено внимателен към жена си и сина си. По време на храненето държеше ръката на жена си, така че двамата трябваше да се хранят с по една ръка, и разказа на Виктор различни истории от астрофизиката. Когато стигна до това как Големият взрив създал само водород и хелий, така че всички останали елементи трябвало да се създадат в ядрата на звездите, които после експлодирали и са разпръснали да образуват нови звезди и планети, момчетата на Стокбридж се приближиха да слушат. И когато той посочи логическия извод от това: „Така вие разбирате, че по-голямата част от вашето тяло… всичкият кислород и въглерод, и азот, и калций, и всичко… всичко това някога е било вътре в една звезда“ — те възкликнаха:
— Ау! Отвратително! Това го няма в Библията, нали?
Пал Сорикейн се усмихна.
— Библията е едно нещо — каза им той с поучителен тон. — Науката — съвсем друго. Но дори учените мислят за небето и ада. Чували ли сте някога Артър Едингтън6? Е, той е първият, изчислил каква трябва да е температурата в ядрото на една звезда, за да се синтезират от водорода всички тези по-тежки елементи. Само че когато публикувал изчислените от него температури, някои други учени му казали, че греши, защото не са достатъчно високи, за да се извърши синтез. Тогава Едингтън им казал да отидат и да потърсят някое друго по-горещо място.
Той погледна очаквателно неразбиращите лица и после обясни:
— Това било начин да им каже да вървят по дяволите, тоест в ада.
— О! — възкликна Били и реши да се засмее.
— Доктор Сорикейн — каза Фреди. — Адът е горещ, както казва Ванда, нали? Така че ако бъдем замразени, това няма да е адът, нали?
Пал Сорикейн малко се стресна и почна да го успокоява. После родителите на момчетата дойдоха да ги вземат, а Виктор и родителите му отидоха в каютата си. Докато баща му го завиваше за сън, Виктор попита:
— Татко? Наистина ли ще го направиш?
Баща му кимна.
— Само за малко? — настоя Виктор.
Баща му помълча, после отвърна неохотно:
— Не мога да кажа със сигурност. Зависи. Виж, това е важно за мен. Всеки учен иска да направи голямо откритие. Това е моят шанс. Онази изригнала звезда… в научната литература няма описано такова нещо. О, на Земята ще я видят… но от много, много далеч, а ние сме тук. Аз искам да съм първият… е, един от първите. Фани Мтига също е включена. Така ги и нарекоха: обекти „Сорикейн-Мтига“. Как ти звучи, а?
— Добре — отвърна Виктор. Не беше доволен нито щастлив от това, но в гласа на баща си долови гордост. — Ще ми разкажеш ли някоя история?
— Разбира се — отвърна баща му. — Искаш ли да ти разкажа за някои от известните хора преди мен? Какво са направили? С какво са запомнени?
Виктор кимна и Пал Сорикейн започна да разказва за най-различни мъже и жени. За Хенриета Левит, неомъжена жена от деветнадесети век, която прекарала седемнадесет години в изучаване на цефеидите7 и открила първия добър начин за измерване размерите на Вселената; за Харлоу Шейпли, който използвал нейната работа, за да създаде първия почти опознаваем модел на галактиката; за Едуин Хъбъл, шампион по бокс, станал астроном, който намерил начин да използва супергигантските звезди по начин, използван от Хенриета Левит за цефеидите и с това разширил обхвата на нейните изследвания; за Весто Слифър, пръв свързал червените отмествания със скоростта и след това с разстоянието; за дузина други забравени имена.
6
Британски астроном и физик (1882–1944), работил в областта на теорията на относителността и астрономията. — Б.пр.