— Говори Ривера. Имаме проблем, господин Морисън.
— Слушам.
— Челната машина се заблуди. Не ме питайте как е станало. Мислех, че картографът знае накъде ни води. Плаща му се предостатъчно.
— Добре де, какво се е случило? — изкрещя Морисън.
— Попаднахме на някаква тънка твърда кора. Когато конвоят стъпи на нея, тя се пропука. Отдолу имаше рядка тиня. Загубихме всички камиони, без шест.
— Флин къде е?
— Успяхме да измъкнем доста от хората, но него го няма сред тях.
— Добре — въздъхна Морисън тежко. — Добре. Чакайте там. Ще ви изпратя амфибиите. И слушай… дръж под око Денг.
— Това е невъзможно — отговори Ривера.
— Защо?
— Защото беше в челната машина. Нямаше никакъв шанс да оцелее.
Мъжете в лагера на работниците бяха намръщени и ядосани заради поредната загуба и имаха нужда от нещо осезаемо, на което да изкарат яда си. Набиха някакъв пекар, защото хлябът му имал странен вкус и едва не линчуваха контрольор по водата, защото се навъртал край големите машини, където нямал никаква работа. Това обаче не ги бе удовлетворило и започваха да поглеждат към селището на туземците.
Диваците от каменната ера бяха построили нов стан на скалите недалеч от лагера, и в него се бяха настанили мъдреци и магьосници, за да прокълнат демоните, дошли от небето. Там-тамите им биеха ден и нощ, а работниците говореха, че трябва да ги вдигнат във въздуха, за да ги накарат да пазят тишина.
Морисън продължаваше да ги притиска с работата. Проправяха пътища, които след седмица се оказваха негодни. Храната се разваляше невероятно бързо, а никой не искаше да яде местни продукти. По време на една буря върху електрическата централа падна мълния, въпреки гръмоотводите, които бе оставил лично Лърнър. Възникналият вследствие на това пожар опустоши половината лагер, а когато пожарникарите отидоха да вземат вода, се оказа, че близките потоци тайнствено са пресъхнали.
Направиха втори опит да взривят планината без име, но успяха само да предизвикат няколко свлачища. Оказа се, че петима работници, седнали да пият бира без разрешение на близкия склон, са били затрупани. След този случай сапьорите отказаха да залагат повече заряди в планината.
А от Земята се обадиха пак.
— Морисън, точно какво не е наред? — попита господин Шотуел.
— Казвам ти, не знам — отговори Морисън.
— Възможно ли е да мислим за саботаж?
— Възможно е — каза Морисън. — Всичко това не би могло да е изцяло естествено. Ако някой пожелае, би могъл да причини много щети… да заблуди колона, да постави зарядите не както трябва, да прекъсне гръмоотводите…
— Подозираш ли някого?
— При мен работят повече от пет хиляди души — отвърна Морисън замислено.
— Знам това. Слушай внимателно. Бордът на директорите взе решение да ти даде допълнителни пълномощия при тази извънредна ситуация. Можеш да направиш всичко, стига да свършиш работата. Ако се налага, арестувай половината лагер, взриви селището на туземците, каквото намериш за необходимо. Освободен си от всякаква отговорност пред закона. Готови сме да платим и значителна премия. Работата обаче трябва да бъде свършена.
— Знам — отговори Морисън.
— Да, но не знаеш колко важен е за нас Обект 35. Казано строго поверително, компанията ни претърпя сериозни загуби на други места. Провалихме се с няколко съдебни дела, застрахователите отказаха да покрият щетите от природни бедствия. В сегашния проект сме хлътнали твърде дълбоко, за да се откажем с лека ръка. Просто трябва да доведеш нещата докрай.
— Ще направя всичко, което е по силите ми — отговори Морисън и прекъсна връзката.
Същия следобед се взриви складът за гориво. Бяха унищожени 50 тона Д12, а пазачът на склада бе убит на място.
— Извадил си късмет — каза Морисън мрачно на Лърнър.
— Така е — съгласи се Лърнър. Лицето му все още беше посивяло и изпоцапано със сажди. Той си наля глътка. — Ако бях минал оттам десет минути по-късно, сега щях да съм в супата. Не звучи никак успокояващо.
— Извадил си късмет — повтори Морисън замислено.
— Знаеш ли… когато минах покрай склада, земята под краката ми беше топла — каза Лърнър. — Тогава не ми направи впечатление, но сега си го спомням. Възможно ли е под повърхността да има някаква вулканична дейност?
— Не — отвърна Морисън. — Нашите геолози проучиха всеки квадратен сантиметър от този терен. Под нас има солиден гранит.
— Хъм… — промърмори Лърнър. — Мори, струва ми се, че трябва да ликвидираш туземците.
— Защо?
— Защото те са единственият фактор, върху който нямаме контрол. Всеки в лагера наблюдава всеки друг. Трябва да са туземците! Вече е доказано, че съществува психическо въздействие и че то е най-силно изразено при примитивните същества.