Ако всичко вървеше по план, с Джеф щяха да си тръгнат след залез. В черокито на Донован щяха да са натоварени всички останали документи на “Крол Майнинг”. Джеф смяташе, че тежат около петдесет килограма. Щяха да ги отнесат на място, което още не ѝ беше разкрил.
Колкото по-малко знаеше Саманта, толкова по-малко усложнения за нея. Нали така? Тя не беше сигурна. Беше ѝ обещал тя да не докосва документите и най-вероятно дори да не ги поглежда. Ако ги заловяха – сега или впоследствие, – той щеше да поеме цялата вина. Тя не изгаряше от желание да му помогне, но пък много искаше да затвори тази сложна глава от живота си и да продължи напред.
Внезапно отекнаха два пушечни изстрела и Саманта подскочи уплашено. После още два! Чуваха се точно откъм хребета, откъм планината Грей. Саманта се изправи на верандата и погледна натам. Още един изстрел, общо пет, после нищо, тишина. Чуваше единствено как сърцето ѝ шумно бие в гърдите. Минаха пет минути, после десет. Петнайсет. Тя стискаше мобилния си, но сигнал нямаше.
След минути Джеф се показа – не от пътеката, а някъде от гората. Крачеше бързо, доколкото бе възможно с трите тежки раници. Тя хукна да го посрещне и пое едната.
– Добре ли си?
– Добре съм – отговори той, после замълча.
Оставиха раниците на верандата. Той седна на стълбите задъхан, едва дишаше. Тя му подаде бутилка с вода и попита:
– Какво се случи?
Джеф отпи жадно и поля лицето си.
– На излизане от пещерата се натъкнах на двама гадняри, и двамата с пушки. Бяха ме проследили, но после явно са се объркали. Аз неволно вдигнах шум. Те се обърнаха и стреляха, но не улучиха. Аз уцелих единия в крака и уплаших другия.
– Прострелял си човек!
– Прострелях го и още как, по дяволите! Когато са въоръжени, най-добре е да ги улучиш, преди те да улучат теб. Мисля, че той ще се оправи, не че ми пука. Изкрещя и приятелчето му го затегли настрани. Повече не ги видях. – Джеф изгълта остатъка от водата и дишането му се успокои. – Ще се върнат. Обзалагам се, че са повикали подкрепление и ще пристигнат още хора.
– Какво ще правим?
– Изчезваме от тук. Бяха твърде близо до пещерата и сигурно са ме видели да влизам. Мога да изнеса всички документи с още едно ходене.
– Вече се стъмва, Джеф, не можеш да се върнеш там.
Той не чуваше нищо. Само измърмори:
– Трябва да действаме бързо. – Скочи на крака, грабна двете раници и посочи третата: – Вземи тази.
Вътре ги отвориха, извадиха внимателно купчините документи и ги оставиха на пода, до масата в кухнята. Двете празни хладилни чанти стояха в ъгъла още от първото посещение на Саманта. Той ги придърпа и ги отвори. От вътрешния джоб на жилетката си извади черен пистолет, остави го на масата и стисна Саманта за раменете.
– Чуй ме, Саманта, веднага щом тръгна, прибери документите в тези хладилни чанти. Вътре има тиксо, запечатай ги добре. Аз ще се върна след около час.
– На масата има пистолет – погледна го ужасено тя.
Той взе оръжието.
– Стреляла ли си някога?
– Не, разбира се. И сега не смятам да стрелям.
– Ще стреляш, ако се наложи. Виж, това е деветмилиметров автоматичен глок. Предпазителят е вдигнат, така че е готов за стрелба. Заключи вратата след мен и седни тук, на дивана. Ако дойде някой и се опита да влезе, дръпваш ето този малък спусък. Ще се справиш.
– Искам да се прибера у дома.
– Стегни се, Саманта, моля те. Можеш да се справиш. Почти приключихме и после си тръгваме.
Успя да ѝ вдъхне малко увереност. Дали от глупост, храброст или авантюризъм, а може би и заради прилива на адреналин, Джеф беше убедителен и сигурен в себе си, поради което убеди и нея, че ще успее да удържи крепостта. След като беше достатъчно смел да се върне в планината Грей по тъмно, най-малкото, което тя можеше да направи, беше да седи до огъня и да държи пистолета.
Най-малкото ли? Какво изобщо търсеше тук?
Той я целуна по бузата.
– Тръгвам. Телефонът ти хваща ли мрежа?
– Не. Нищо.
Той грабна празните раници и пушката и излезе от хижата. Саманта застана на верандата, проследи с поглед как той изчезва в гората и поклати глава. Донован знаеше, че ще умре млад. Ами Джеф? Веднъж приел смъртта, по-лесно ли се втурваш в мрака? Никога нямаше да узнае.
Вътре Саманта колебливо взе глока и го остави на плота. Впери поглед в документите и за части от секундата се изкуши да разгледа няколко. Защо не след толкова много приказки? Но любопитството ѝ бързо се изпари и тя напъха всичко в двете хладилни чанти. Докато се опитваше да облепи чантите с тиксото, Саманта чу два далечни изстрела.