След броени секунди за бронята ѝ се лепна кола със синя лампа. После чу и воя на сирената. Саманта изпадна в паника и натисна рязко спирачката, като едва не стана причина полицаят да се блъсне в нея. После побърза да спре на банкета до някакъв мост. Когато полицаят се приближи до колата ѝ, тя вече се бореше със сълзите. Грабна телефона си, за да изпрати есемес на някого, но нямаше обхват.
Той измърмори нещо, което смътно напомняше на “Шофьорската книжка, ако обичате”. Саманта посегна към чантата си и най-накрая намери шофьорската си книжка. Ръцете ѝ трепереха, когато му я подаваше. Мъжът взе документа и го вдигна почти до носа си, като че ли имаше проблем със зрението. Най-сетне Саманта се осмели да го погледне; и други проблеми станаха очевидни. Униформата му представляваше неуместно съчетание от оръфан и изпъстрен с петна панталон в цвят каки, избеляла кафява риза с най-различни значки, прашни черни военни ботуши и полицейска шапка като на мечето Смоуки, поне два размера по-голяма и кацнала върху възголемите му уши. Изпод шапката стърчеше буйна черна коса.
– Ню Йорк? – попита той. Дикцията му беше твърде неясна, но войнственият му тон беше пределно ясен.
– Да, господине. Живея в Ню Йорк.
– Тогава защо карате кола от Върмонт?
– Колата е под наем – поясни Саманта и взе договора с “Авис” от таблото.
Подаде му го, но той продължаваше да се взира в шофьорската ѝ книжка, сякаш му беше трудно да прочете какво пише.
– Какво е приус? -попита той.
– Хибриден модел тойота.
– Моля?
Саманта изобщо не разбираше от коли, но в този момент това нямаше значение. И с океан от познания пак нямаше да успее да му обясни какво е хибриден автомобил.
– Хибриден модел, движи се и с бензин, и с електричество.
– Не думай.
Не ѝ хрумна подходящ отговор и докато го чакаше, просто му се усмихна. Лявото му око леко се кривеше навътре.
– Е, явно се движи доста бързо. Засякох ви с осемдесет и два километра в час при ограничение трийсет. С петдесет километра отгоре. Във Вирджиния на това му викаме превишена скорост. Не съм сигурен как е във Върмонт или в Ню Йорк, но тук е така. Да, госпожо, няма спор.
– Но аз не видях знак за ограничение.
– Не знам какво виждате и какво не виждате, нали така, госпожо.
Отпред се приближи стар пикап, намали и явно се готвеше да спре. Шофьорът се подаде навън и се провикна:
– Стига, Роуми, пак ли?
Ченгето се обърна и извика в отговор:
– Разкарай се!
Пикапът спря насред пътя и шофьорът кресна:
– Трябва да престанеш, човече.
Полицаят разкопча кобура си, извади черния си пистолет и каза:
– Казах да се разкараш!
Пикапът се наклони напред. Задните гуми се завъртяха и колата отпраши. Когато се отдалечи на двайсетина метра, полицаят насочи пистолета си към небето и произведе силен и оглушителен изстрел, който раздра долината и отекна сред хребетите. Саманта изпищя и се разплака. Полицаят проследи с поглед пикапа, докато се скри от очите им, и отсече:
– Няма нищо, няма нищо, той все се бърка. И така, докъде бяхме стигнали? – Прибра пистолета си обратно в кобура и се заигра с копчето му.
– Не знам – отговори Саманта и се помъчи да избърше очи с разтрепераните си ръце.
– Всичко е наред, госпожо – успокои я полицаят с известно раздразнение. – И така, шофьорската ви книжка е от Ню Йорк, номерата на тази малка странна кола са от Върмонт и карате с петдесет километра над допустимата скорост. Какво търсите тук?
Какво ти влиза в работата? – за малко да изстреля Саманта, но с такова поведение само щеше да си навлече проблеми. Впери поглед право напред, вдиша дълбоко няколко пъти и се постара да се овладее. Най-накрая отговори:
– Отивам в Брейди. Имам интервю за работа.
Ушите ѝ бучаха.
Той се изсмя неловко.
– В Брейди няма работа, от мен да го знаете.
– Имам интервю в Планинската служба за правна помощ – поясни Саманта през стиснати зъби и думите ѝ прозвучаха кухо и сюрреалистично.
Този факт го озадачи и полицаят видимо се поколеба какъв да бъде следващият му ход.
– Е, налага се да ви задържа. Петдесет километра над допустимото са сериозно нарушение. Съдията сигурно ще ви обвини във всевъзможни простъпки. Трябва да ви отведа.
– Къде?
– В ареста в Брейди.
Брадичката на Саманта клюмна върху гърдите. Тя разтри слепоочията си.