– Какви са плановете ти сега?
– Защо питаш?
– Ами няма да е зле да имам още един адвокат в екипа по делото срещу “Крол Майнинг”. Ти очевидно си запозната с него. Донован ти имаше доверие и фирмата му все още има да взема сериозни пари. Има петдесет процента вероятност “Крол” да се предадат, когато научат за документите. Не е изключено споразумение, макар и поверително. Ако действат грубо, ще ги притиснем и ще настояваме за процес. Честно казано, точно това ни се иска – спектакъл, величествено представление, двумесечна продукция, по време на която всичко лошо излиза наяве в съда. А после – показна присъда.
Малко от Донован. Малко от Маршал Коуфър.
Той се развихри:
– Има предостатъчно работа за всички ни, включително и за теб, Саманта. Можеш да се присъединиш към моята фирма в Луивил. Можеш да започнеш работа в Брейди. Можеш да поемеш кантората на Донован. Вариантите са много. Искам само да кажа, че се нуждаем от теб.
– Благодаря, господин Ландън – отвърна тя учтиво и отпи още една глътка.
Беше в светлината на прожекторите и това не ѝ допадаше.
Вик го усети и смени темата с въпроси за самолета. “Гълфстрийм”, последно чудо на техниката. Буквално неограничени възможности, лети на дванайсет хиляди метра височина, над другите. Много безшумен в небето. Разговорът постепенно замря. Ландън погледна часовника си и попита:
– Да ви откарам ли някъде?
Ах, удобствата на частните самолети – отбиваш се тук, вземаш някой оттам. Всичко е възможно.
Отклониха предложението му и обясниха, че вече ги чакат. Той ги отрупа с благодарности, задето са доставили документите, и ги изпрати до терминала.
40
Мати пристигна по-рано в понеделник. Двете се затвориха в кабинета. Саманта ѝ разказа, че документите са доставени относително безпрепятствено и че ако всичко се развива по план, трябва по-късно през деня да бъдат предадени на служител на съда. Пропусна по-колоритните страни на приключението – стрелбата, извадила от строй нечий крак, убитата мечка, чудодейната поява на Вик Канзаро и бързия коктейл на борда на реактивното бижу на Джарет Ландън. Най-добре е някои неща да си останат неизречени.
Така или иначе, документите вече бяха на по-сигурно място, където за тях можеха да се борят други адвокати. Някой друг щеше да си блъска главата да разбере какво означават. Саманта подозираше, че ФБР е изтласкано на страничната линия. Имаше дори намеци, че разследването може да се обърне на сто и осемдесет градуса и да се зарови в действията на “Крол Майнинг”. Още нищо не беше категорично, просто една-две думи от Вашингтон.
След смъртта на Бъди Райзър и драматичните обрати около документите животът се връщаше в обичайното си русло в Планинската служба за правна помощ. Двете адвокатки поне се надяваха да е така. Саманта трябваше да се яви в съда в десет часа по дело, което нямаше никаква връзка с въглища, документи и федерални власти, и с нетърпение очакваше един най-обикновен ден.
Джеф обаче я причака в съда. Явно знаеше графика ѝ.
– Може ли да поговорим? – попита той, докато се качваха по стълбите към главната зала.
– Надявах се да не те виждам известно време.
– Съжалявам, няма да стане. Колко ще се забавиш в съда?
– Един час.
– Ще те чакам в кантората на Донован. Важно е.
Доун, която работеше и като секретарка на бюро, и на рецепцията, я нямаше. Договорът ѝ беше прекратен. Фирмата нямаше работа, кантората беше затворена и събираше прах. Джеф отключи входната врата, отвори я пред Саманта, после затвори и отново заключи. Качиха се на втория етаж в бойния щаб, по чиито стени все още висяха увеличени снимки и веществени доказателства по делото “Тейт”. Папки, документи и книги лежаха разхвърляни – следи от нахлуването на ФБР. На Саманта ѝ се стори странно, че никой не си беше направил труда да разчисти, да подреди. Половината крушки не светеха. Дългата маса беше покрита с прах. Донован беше мъртъв от почти два месеца. Саманта се огледа. Връхлетя я вълна от носталгия и печал. Познаваше Донован съвсем отскоро, но за миг закопня да зърне неустоимата му усмивка.
Седяха на сгъваеми столове и пиеха кафе от картонени чашки. Джеф описа широк кръг с ръка и попита:
– Какво да правя с тази сграда? Брат ми я завеща, а никой не я иска. Не можем да намерим адвокат, който да поеме практиката му, а засега никой не желае да купи сградата.
– Рано е – увери го Саманта. – Тя е красива, все ще се намери купувач.
– Разбира се. Половината красиви сгради по главната улица са празни. Този град умира.