– За колко време съхраняват утайката?
– За вечни времена, на никого не му пука. Съхраняват я, докато стената на утаителя се разруши, образува се вълна от токсични отпадъци, която руква надолу по планината, залива училища и градове, унищожава всичко. Сигурно си чувала за прочутия разлив на танкера “Ексон Валдес”, който се разби в скалите на Аляска. Над сто хиляди тона суров петрол се изсипаха във водите. Новината беше по първите страници на вестниците с години и цялата страна се вбеси. Помниш ли видрите, покрити с черна мръсотия? Обзалагам се обаче, че не си чувала за разлива в окръг Мартин – най-голямото природно бедствие в щатите на изток от Мисисипи. Случи се преди осем години в Кентъки, когато стената на утаител се скъса и над един милион тона утаечни води се стекоха към долината. Десет пъти повече от катастрофата с “Валдес”, но събитието не е отразено никъде в страната. И знаеш ли защо?
– Защо?
– Защото е в Апалачите. Компаниите унищожават нашите планини и градове, културата и живота ни, но това не е важна новина.
– Тогава защо тези мъже там толкова те мразят?
– Защото са убедени, че откритият въгледобив е нещо хубаво. Той осигурява работни места, каквито тук не са много. Не са лоши хора, просто са зле осведомени и са заблудени. Тази дейност унищожава планинския релеф и съсипва нашата общност. Местните жители са принудени да напускат домовете си заради взривовете, праха, тинята и наводненията. Пътищата не са сигурни заради огромните камиони, които бясно се спускат от планината. През последните пет години съм завел пет дела за неправомерно причинена смърт на хора, премазани от камиони, които пренасят по деветдесет тона въглища. Много градове просто изчезват. Въгледобивните компании нерядко изкупуват околните къщи и ги събарят. Всеки окръг по тези места е изгубил част от населението си през последните двайсет години. И все пак много хора, включително онези трима джентълмени, смятат, че няколко работни места са за предпочитане пред пълната липса на такива.
– Като са джентълмени, защо носиш оръжие?
– Защото се знае, че някои компании си наемат биячи. За сплашване или нещо повече – старата песен. Виж, Саманта, аз съм роден в този район, планинец съм и се гордея с това, така че мога часове наред да ти разказвам кървавата история на големите играчи във въгледобива.
– Наистина ли се страхуваш за живота си?
Той замълча и отмести поглед.
– В Ню Йорк през последната година са извършени хиляда убийства. Ти страхуваш ли се за живота си?
– Всъщност не.
Донован се усмихна и кимна.
– Аз също. Миналата година тук станаха три убийства, до едно свързани с дрога. Човек трябва просто да внимава. – Телефонът в джоба му завибрира и той го извади. Прочете съобщението и каза: – Мати е. Излязла е от съда, в кабинета си е и е готова да се срещнете.
– Чакай малко, откъде знае, че съм с теб?
– Градът е малък, Саманта.
6
Вървяха по тротоара до кантората, където се ръкуваха и се разделиха. Саманта му благодари за безплатната услуга като неин адвокат и го похвали за добре свършената работа. Уговориха се, ако тя реши да остане тук за няколко месеца, двамата да обядват някой път в “Брейди Грил”.
Беше почти пет часа, когато Саманта пресече неправилно улицата, очаквайки едва ли не всеки момент да я арестуват. Тя погледна на запад, където планината вече скриваше късното следобедно слънце. Сенките бяха погълнали града и усещането за начало на зимата се засилваше. Звънчето на входа издрънча и Самата прекрачи прага на разхвърляната приемна на Службата за правна помощ. Отрупаното с документи бюро показваше, че обикновено има някой, който вдига телефона и посреща клиентите, но в момента рецепцията беше празна. Саманта се озърна, зачака и огледа обстановката. Разположението беше просто – тесен коридор през средата на помещение, което десетилетия е било железарски склад. Всичко изглеждаше старо и удачно използвано. Разделителните стени бяха варосани и не стигаха чак до тавана, покрит с бакърени плочи. Подът беше застлан с изтънял и захабен мокет. Мебелите, поне в приемната, бяха пъстра смесица от остатъците от някой битпазар. По стените обаче висеше любопитна колекция от маслени картини и пастели на местни художници, предлагани за продан на много разумни цени.