– Фирмата го нарича неплатен отпуск. Искат година-две да работим без заплащане в някоя неправителствена организация и ще запазим здравните си застраховки. А после, ако положението се подобри, фирмата ще ни върне на работа на същото ниво в йерархията.
– Звучи ми като жалък опит да ви държат на каишка.
Признателна съм за обичайната ти прямота, мамо.
– Защо не отсвириш тези негодници? – продължи Карън.
– Защото искам да запазя здравната си застраховка и да разбера дали някой ден няма да имам шанс да се върна.
– Можеш да си намериш работа другаде.
Говореше като изпечен бюрократ. Карън Коуфър беше старши юрист в Министерството на правосъдието във Вашингтон. Единствената ѝ работа вече почти трийсет години. Мястото ѝ, както и това на всички около нея, беше напълно сигурно. Въпреки депресиите, войните, закриването на правителствени служби, националните катастрофи, политическите сътресения или всевъзможни други бедствия заплатата на Карън Коуфър си оставаше ненакърнима. На което се дължеше и нехайната арогантност на мнозина подсигурили се бюрократи.
Ценени сме, защото сме адски нужни.
– Не, мамо, в момента не се предлага никаква работа. В случай че не си чула, има финансова криза, а депресията дебне зад ъгъла. Правните фирми изхвърлят тълпи от млади юристи и заключват вратата.
– Надали е чак толкова зле.
– Нима? “Скъли и Пършинг” спират всякакви нови назначения, което означава, че поне десетина от най-умните възпитаници на Харвард са научили, че няма да получат работата, обещана им за следващия септември. Същото важи за Иейл, Станфорд, Колумбийския.
– Но ти си толкова талантлива, Саманта.
Никога не спорете с бюрократ. Саманта пое дълбоко дъх и тъкмо се канеше да приключи разговора, когато дойде “спешно обаждане от Белия дом” и се наложи Карън да затвори. Обеща да ѝ звънне ей сега, веднага щом спаси държавата. Добре, мамо, каза Саманта. Получаваше толкова внимание от страна на майка си, колкото би могла да желае. Беше единствено дете, което в ретроспекция май не беше зле с оглед на разлетелите се навсякъде отломки от развода на родителите ѝ.
Беше ясен и красив ден и Саманта имаше нужда да се поразходи. Закриволичи из “СоХо”, после из Уест Вилидж. Накрая се обади на баща си от едно празно кафене. Навремето Маршал Коуфър беше известен адвокат, който представляваше ищците по дела срещу авиокомпании след катастрофи. Беше изградил агресивна и успешна фирма във Вашингтон и шест нощи седмично прекарваше по хотели из целия свят – или в търсене на случаи, или в работа по тях. Беше натрупал цяло състояние, харчеше с широки пръсти и както прекрасно знаеше Саманта като тийнейджърка, семейството ѝ разполагаше с много повече, отколкото другите деца в частното ѝ училище. Докато баща ѝ скачаше от едно сензационно дело на друго, майка ѝ кротко отглеждаше дъщеря си и упорито преследваше собствената си кариера в Министерството на правосъдието. Дори родителите ѝ да се бяха карали, Саманта не го знаеше – баща ѝ просто никога не си беше у дома. По едно време, никой нямаше представа точно кога, в картинката се появи млада и красива правна асистентка и Маршал се хвърли презглава в тази връзка. Флиртът прерасна в любовна история и няколко години по-късно Карън Коуфър стана подозрителна. Попита направо съпруга си, който отначало излъга, но после призна. Искал развод, намерил бил любовта на живота си.
По една случайност по същото време, когато Маршал усложни семейните си отношения, той взе и няколко други лоши решения. Едното бяха кроежите му да прехвърли свои солидни доходи в офшорка. Джъмбо джет на Юнайтед Ейша Еърлайнс се беше разбил в Шри Ланка с четирийсет американци на борда. Нямаше оцелели и, верен на себе си, Маршал Коуфър пристигна на мястото преди всички останали. По време на преговорите за сключване на споразумение той основа няколко фирми, пръснати из Карибите и Азия, за да насочва, пренасочва и направо да укрива солидните си хонорари.
Саманта имаше дебела папка с материали от вестниците и разследващи репортажи за доста непохватните опити за корупция на баща ѝ. Би се получила увлекателна книга, но на нея не ѝ беше интересно да я напише. Заловиха го, унижиха го, изложиха го на първа страница на вестниците, осъдиха го, лишиха го от адвокатски права и го изпратиха в затвора за три години. Освободиха го под гаранция две седмици преди Саманта да завърши университета.
Напоследък Маршал работеше като някакъв консултант в малък офис в старата част на Александрия. Твърдеше, че съветва други адвокати относно огромни закононарушения, даващи право за предявяване на колективни искове, но винаги поднасяше подробностите доста смътно. Саманта, а впрочем и майка ѝ бяха убедени, че е съумял да скрие една купчина пари някъде на Карибите. Карън беше престанала да ги търси.