— Къде се губиш, по дяволите?! — викна му Рашад. Очите й святкаха гневно.
— За малко да се измъкнат! — отвърна й Кендрик, докато се качваха по трапа.
Ахмат даде знак на моряците да го вдигнат.
— Кой? Хаменди ли? — попита Калейла.
— Хаменди и Гринел…
— Гринел ли!? — смая се разузнавачката от Кайро, когато тримата се качиха на борда. — Всъщност къде другаде би могъл да иде…
— Ти си пълен идиот, господин конгресмен! — кресна му султанът на Оман още преди корабът да се е отлепил от пристана. — Ако се беше забавил още трийсет секунди, щяхме да те зарежем! Тълпата всеки момент можеше да насочи гнева си към нас! Нямам право да рискувам живота на моите хора!
— Господи, наистина си порасъл!
— Все някога човек трябва да възмъжее… Какво стана с Хаменди и онзи другия… Как му беше името?
— Убих ги.
— Просто така! Хоп и ги уби!? — смая се Ахмат.
— Все някога човек трябва да си изпълни дълга, ваше величество!
Джералд Брайс влезе в компютъризирания кабинет в къщата си в Джорджтаун, седна пред екрана и натисна копчето за включване. После набра кода и пред очите му светна зелен надпис:
ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ
ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО
ЗАПОЧВАЙТЕ
Младият, смайващо красив специалист се усмихна и пръстите му зашариха по клавишите.
Прочетох свръхсекретния доклад, изпратен и ЦРУ лично до Пейтън. Казано накратко, той е невероятен. Последствията от операцията Вече са налице. Към днешна дата половин месец след събитията в южен Йемен, са убити седмина от най-големите търговци на оръжия. Притокът на оръжия към Близкия изток е намалял с около шейсет на сто. Нашият човек е непобедим! Но да не се отклонявам… Като прибавим към тези факти и останалата информация, с която разполагаме, стигаме до следния извод: ако решим да повдигнем глас по Въпроса. Белият дом непременно ще се вслуша В съвета ни. Разбира се, ще действаме предпазливо, но и да не успеем, сме длъжни да се възползваме от позициите си, защото бяха нарушени твърде много закони и правителството е замесено косвено и пряко В убийства, тероризъм и корупция. Действията му могат да бъдат обхванати от широкия смисъл на определението „престъпления срещу човечеството“. Както се разбрахме, В Белия дом трябва да има добронамерена, себеотрицателна Власт, която да дава насоките. Пътят към нея минава през най-съкровените тайни на правителството. В това отношение постигнахме успехи, за които нашите предшественици биха могли само да мечтаят. Ако има бог, нека той ни помогне да останем верни на своята кауза. Преди да завърша, бих искал да споделя с Вас едно свое откритие: не сте ли забелязвали, че Инвър Брас звучи донякъде като медицинския термин „интравенозно“? Доста удачно съвпадение, нали? В заключение трябва да Ви уведомя, че работя и по няколко други проекта, за които ще Ви държа и течение.
Едрият негър седеше в разкошно обзаведената каюта на яхтата, която се намираше в океана, близо до Глориъс Кей на Бахамските острови, и гледаше екрана на компютъра. Когато прочете текста, се усмихна. Инвър Брас бе в добри ръце, в млади и способни ръце на човек, съчетаващ остър ум, добродетелност и стремеж към съвършенство. Гидиън Лоуган, който бе посветил голяма част от живота си на това да подобри благосъстоянието на хората от своята раса, като веднъж дори изчезна в Африка и цели три години задкулисно осигуряваше нормалното преобразуване на Родезия в Зимбабве, се почувства спокоен, че има кой да продължи делото на Инвър Брас. Времето му изтичаше. Дните на Маргарет Лоуел и на Джейкъб Мандел също бяха преброени. Рано или късно те щяха да умрат и на тяхно място щяха да дойдат други. И този млад човек, този красив и честен гений, идеше да подбере заместниците им. „Те ще живеят в един по-добър свят“ — помисли си Лоуган. Времето изтичаше.
Джералд Брайс отпи от чашата с мадейра и пак се обърна към компютъра. Беше в приповдигнато настроение, за което съществуваха много причини, но най-вече го въодушевяваше мисълта за „братството на блестящите умове“, както той сам го наричаше. Простата констатация, че създаването на това братство е неизбежно, го изпълваше със задоволство. Съществуването на „братството“ бе предопределено и неизбежно. Членовете му бяха обединени от общи интереси, които пък изискваха висок интелект. Свързваше ги и отвращението към едно общество, управлявано от посредствеността. Тези две предпоставки водеха до неизбежното сформиране на братството.