— Господин президент — тихо отвърна Кендрик, — ценя високо всичко, което направихте за страната, но честно казано, между нас двамата съществуват определени различия. Не бих могъл да подкрепям някои страни на водената от вас политика.
— Аз не те моля да го правиш!… Е, бих предпочел първо да се съветваш с мен, пък после да ме критикуваш публично. Вярвам ти, Евън, и искам да обсъждам с теб всички въпроси. Убеди ме! Посочи ми къде греша и аз ще приема доводите ти! Институцията има нужда от това! Понякога се увличам и някой трябва да ме възпира. Питай жена ми, ако не вярваш! След последната пресконференция, която дадох преди около два месеца, се качих горе, в кухнята на Белия дом, и очаквах поздравления. Вместо това тя ми се нахвърли с думите: „Съвсем си се самозабравил! Мислиш се за Луи Четиринайсети, а всъщност си патокът Доналд!“ А дъщеря ми каза, че ще ми подари за рождения ден учебник по граматика… Знам си недостатъците, Евън, но знам също, че мога да работя добре, особено когато имам способни съветници. Ти ни отърва от боклуците, сега е редно да застанеш на разчистеното място!
— Повтарям ви, не притежавам необходимите качества.
— Цял народ мисли, че ги притежаваш. Аз също. Не се самозалъгвай! Може и изкуствено да са издигнали кандидатурата ти, но да отречеш, че си я заслужил, би означавало да оскърбиш милиони избиратели. Моите хора, които отговарят за имиджа ми и за връзките с обществеността, бяха категорични по въпроса.
— До тези хора ли опира всичко в крайна сметка?!
— За съжаление, до голяма степен да. Но днес целият свят робува на това. Не бива да отричаме реалността. По-добре хора като теб и мен, отколкото като Хитлер и Чингис хан. Каквито и различия да имаме помежду си, двамата с теб сме съзидатели, а не разрушители.
Сега беше ред на Кендрик да се вторачи в президента.
— Господи, умеете да очаровате и убеждавате, господин президент.
— Това е единственото ми качество наред с принципността и вярата в някои изконни ценности — отговори му Дженингс и се усмихна.
— Не знам, не знам как да постъпя.
— Аз пък знам — прекъсна го Калейла и хвана ръката му. — Разузнавачката Рашад ще си подаде оставката.
— Има още нещо! — каза президентът Лангфорд Дженингс и вдигна многозначително вежди. — Трябва да се ожените! Не е редно кандидатът за мой заместник да живее в грях. Знаете ли колко избиратели слушат онези проповедници евнагелисти? Ще развалиш и моя имидж!
— Господин президент…
— Да, господин вицепрезидент?
— Може ли за малко да си затворите устата?
— С голямо удоволствие, сър, но преди това бих искал да ви разкажа нещо, само не ме издавайте пред жена ми, че съм го споделил с вас! И двамата се разведохме с предишните си съпрузи и живяхме заедно дванайсет години, родиха ни се две деца, преди да се венчаем в Мексико. Оженихме се, защото до издигането на кандидатурата ми за президент оставаха три седмици. Но това е държавна тайна!
— Няма да я издам, господин президент.
— Знам. Вярвам ти и се нуждая от теб. С твоя помощ страната ще върви напред!
— Съмнявам се, сър — отвърна му Евън Кендрик.
— Аз съм сигурен… господин президент!
На вратата на президентския апартамент се позвъни четири пъти.