Планът ни успя. Качихме се в лодките, започнахме да плаваме нагоре по Мисисипи, през първия ден спряхме в едно обрасло с тръстика заливче, което скриваше и нас, и лодките ни, през втората нощ достигнахме Ачафалайя и без да се боим повече, че някой ще ни разкрие, се спуснахме надолу по нея. Недалеч от Мексиканския залив трябваше да заварим мулета, с чиято помощ мислехме да продължим пътуването си по суша. Но напразно упорито чакахме един цял безкраен ден да се появят обещаните ни товарни животни. Те не дойдоха, затова пък пристигна един параход, който по-лесно и по-бързо ни откара до брега на тъй желаната от нас страна.
Пристигнахме в Хюстън, после продължихме далеч във вътрешността на Тексас и в този момент от всички страни ехтят ударите от брадвите на моите негри, чува се прашенето на падащите отсечени дървета… Тексас е още млада, жизнена страна и със средствата, които са ми останали на разположение, тая̀ крепката надежда в кратко време отново да стана заможен човек и постепенно да успея да изплатя дълговете си, без самият аз да стигна до просяшка тояга. Драги сър, спомни си своите собствени думи: „Никой свестен човек не бива да се отчайва, докато има кон, на който да язди, и глава, с която да мисли“ Все още няма да ти кажа къде се намирам, макар и да не ме тревожи мисълта, че някой от кредиторите ми ще ме намери. Искам най-напред да постигна нещо по-значимо, а после все ще чуеш нещо за стария си съсед Хоторн и се надявам след време, било то в Тексас или пък в Луизиана, да пийнем заедно някоя и друга чаша бренди, както и да разменим по някоя и друга приятелска дума.