— Не ми казвай, ще се сетя! Открила си Осама бен Ладен в Грифит Парк?
— Не точно.
— Но са те върнали на работа.
— Формално оставката ми още не е подписана. Бюрокрацията действа мудно, нали знаеш. Извадих късмет. Позволиха ми да я оттегля.
Наведох се напред и прошепнах:
— Ами самолетът?
— Няма нужда да шепнеш. Самолетът вече не е проблем.
— Надявам се, че го имаш в писмена форма.
— Имам всичко, което ми трябва.
Кимнах. Разбирах за какво става дума. Беше използвала всичките си възможности за оказване на натиск, за да сключи сделка.
— Значи искат в пресата да излезе, че неизвестният извършител е разпознат като Фреди Стоун от агент, а не от човек, когото току-що са изхвърлили от Бюрото.
— Нещо подобно. Сега ми възложиха да се заема с теб. Няма да те допуснат в системата, Джак. Това е гаранция за катастрофа. Спомняш си какво се случи с Поета.
— Сега е друго.
— Въпреки това няма да се получи.
— Виж, може ли да излезем от този куб? Може ли просто да се разходим някъде, където няма скрити камери и микрофони?
— Естествено.
Рейчъл стана, отиде до вратата, почука два пъти и след кратка пауза още веднъж. Отвън отвориха незабавно. Когато излязохме в тесния коридор, водещ към предната част и изхода на автобуса, забелязах, че Бантъм е зад вратата. Почуках по същия начин като Рейчъл и въздъхнах:
— Ех, да бях знаел комбинацията! Можех да си тръгна още преди час.
Той не намери в репликата ми нищо смешно. Изхъмках и последвах Рейчъл навън.
Около склада и уличката все още кипеше оживление. Неколцина агенти и криминалисти събираха веществени доказателства, правеха измервания и снимки, водеха си записки върху клипбордове.
— Всички тези хора… намериха ли нещо, което ние да сме пропуснали?
Тя се усмихна лукаво.
— Засега не.
— Бантъм спомена, че Бюрото претърсва и други места — в множествено число. Кои?
— Виж, Джак, преди да поговорим, трябва да изясним нещо. Ти не си включен в системата и не участваш в следствието. Аз съм твоята свръзка, твоят източник, стига да отложиш публикуването на репортажа с един ден, както си предложил.
— Предложението е в сила при пълен достъп.
— Стига, Джак, това е невъзможно. Но имаш мен и можеш да ми вярваш. Върни се в Лос Анджелис и утре напиши репортажа си. Ще ти разкажа всичко, което мога.
— Виж, тъкмо от това се опасявах — казах. — Ще ми разкажеш всичко, което можеш. Кой определя какво можеш да ми разкажеш?
— Ще ти разкажа всичко, което знам.
— Но дали ще знаеш всичко?
— Стига, Джак. Престани със семантичните анализи. Вярваш ли ми? Нали така каза миналата седмица, когато изневиделица ми позвъни от пустинята?
Вгледах се в очите й за миг, после се обърнах към уличката.
— Разбира се, че ти вярвам.
— Тогава не ти трябва повече. Върни се в Лос Анджелис. Утре ми се обаждай всеки час, ако искаш, и ще ти разказвам всичко, което знаем. Ще си в крачка до последния момент, в който пуснеш репортажа във вестника. Историята ще е твоя и на никой друг. Обещавам ти го.
Не отговорих. Взирах се в уличката, където неколцина агенти и криминалисти правеха дисекция на откритите от нас черни чували. Документираха всеки отделен боклук като археолози на разкопки в Египет.
Рейчъл започваше да губи търпение.
— Уговорихме ли се, Джак?
Погледнах я.
— Да, уговорихме се.
— Единствената ми молба е, когато напишеш репортажа, да ме представиш като агент. Да не споменаваш за оставката ми и нейното оттегляне.
— Ти ли го искаш, или Бюрото?
— Има ли значение? Ще го направиш ли?
Кимнах.
— Да, Рейчъл, ще го направя. Тайната ти е на сигурно място.
— Благодаря.
Обърнах се към нея.
— Какво става в момента? Какви са тези други места, за които спомена Бантъм?
— Имаме агенти в Уестърн Дейта и в дома на Деклън Макгинис в Скотсдейл.
— И какво казва Макгинис?
— Засега нищо. Няма го.
— Изчезнал ли е?
Рейчъл сви рамене.
— Не сме сигурни дали е изчезнал доброволно, или насилствено, но го няма. Заедно с кучето му. Възможно е след посещението на агентите в четвъртък самият той да е направил някакво разследване. Може да е стигнал прекалено близо до Стоун и Стоун да е реагирал. Има и друга възможност.
— Да действат заедно ли?