— Трябва да се залавям за работа, Джак — каза Рейчъл. — А ти трябва да излетиш за Лос Анджелис.
— Каква е задачата ти? Освен мен, имам предвид.
— Ще работя с ГИЕУ в Уестърн Дейта.
— Затворили ли са фирмата?
— Повече или по-малко. Пратили са всички да си вървят вкъщи, освен персонала, необходим да поддържа системите и да помага на колегите от ГИЕУ. Карвър в бункера, струва ми се, и О’Конър горе, може би и още неколцина.
— Това ще ги съсипе.
— Нищо не можем да направим. Пък и щом президентът на компанията и неговият млад помощник са ровили в архивираната информация, за да търсят жертви за общите си смъртоносни наклонности, мисля, че клиентите им имат право да го знаят. Пък каквото ще да става.
— Ясно.
— Трябва да тръгваш, Джак. Казах на Бантъм, че ще се справя сама. Иска ми се да те прегърна, но сега не е моментът. И внимавай много. Обаждай ми се за всичко и естествено, веднага ако някой от тези двамата ти се обади пак.
Кимнах.
— Добре. Ще се върна в хотела да си взема багажа. Да ти запазя ли стаята?
— Не, сега ми плаща Бюрото. Остави куфара ми на рецепцията. По-късно ще ида да си го прибера.
— Добре, Рейчъл. И ти внимавай много.
Докато се обръщах към колата си, я стиснах за китката. Не ми пукаше, че Бантъм или някой друг агент от автобуса може да ни гледа.
След минути вече виждах склада в огледалото. Саутуест Еърлайнс ме бяха включили в списъка на чакащите за полет до Лос Анджелис, ала не можех да се съсредоточа върху нищо друго, освен върху мисълта, че неизвестният извършител всъщност са двама убийци, действащи в съдружие.
Тази мисъл, че двама души действат на една и съща дължина на вълната на сексуалния садизъм и убийството, усилваше ужаса, пораждан от такива страшни неща, повече от двойно. Спомних си термина, използван от Йоланда Чавес по време на обиколката в Уестърн Дейта. „Тъмно влакно“. Можеше ли да има нещо по-дълбоко и тъмно в човешката същност от желанието да бъдат споделени неща като сполетелите Дениз Бабит и другите жертви? Съмнявах се. Самата мисъл ме вледеняваше до дъното на душата ми.
17. Фермата
Тримата агенти от групата за извличане на електронни улики бяха реквизирали трите бюра в контролната зала. Карвър нервно се разхождаше зад тях и сегиз-тогиз надзърташе над раменете им към екраните. Не се боеше, защото знаеше, че ще открият само каквото иска той. Но трябваше да се преструва на разтревожен. В края на краищата случващото се застрашаваше репутацията на Уестърн Дейта и бизнеса им в цялата страна.
— Успокойте се, господин Карвър — каза агент Торес. — Предстои ни дълга нощ и като крачите така, само ще я направите още по-тежка, и за себе си, и за нас.
— Извинявайте — отвърна главният технолог. — Просто се безпокоя до какво ще доведе всичко това, нали разбирате?
— Да, господине, разбираме. Защо не…
Прекъсна го мелодията на „Ездачи в бурята“ — разнесе се от джоба на лабораторната престилка на Карвър.
— Извинете. — Той извади джиесема и се обади.
— Аз съм — чу гласа на Фреди Стоун.
— Привет — бодро за пред агентите поздрави Карвър.
— Откриха ли го вече?
— Още не. Ще съм зает тук известно време.
— Тогава аз ще действам по плана, нали?
— Играта просто ще трябва да почне без мен.
— Това е моето изпитание, познах ли? Трябва да ти се докажа.
Каза го с нотки на негодувание.
— След случилото се миналата седмица с удоволствие ще почакам.
Оттатък последва мълчание. След няколко секунди Стоун смени темата.
— Ония агенти знаят ли вече кой съм?
— Нямам представа, но в момента нищо не мога да направя по този въпрос. Работата е на първо място. Идната седмица със сигурност ще съм свободен и ще можеш да ми вземеш парите тогава.
Карвър се надяваше, че слушащите го агенти ще вземат репликите му за покерджийски разговор.
— Ще се срещнем там, нали? — попита Стоун.
— Да, вкъщи. От теб чипса и бирата. Хайде, до скоро. Трябва да затварям.
Прекъсна и пусна телефона в джоба си. Шикалкавенето и негодуванието на Фреди го безпокояха. Преди три дни младокът го умоляваше да му пощади живота, а днес не искаше да му се нарежда какво да прави. Карвър започваше да съжалява. Навярно трябваше да приключи всичко в пустинята и да зарови Стоун в ямата заедно с Макгинис и кучето. Край на историята. Край на опасността.