Все още можеше да го направи. Може би по-късно вечерта. С един удар щеше да елиминира няколко проблема. Това щеше да е краят за Стоун и много други неща. Уестърн Дейта нямаше да издържи скандала. След закриването й щеше да му се наложи да се премести. Сам. Като преди. Щеше да запомни научените уроци и да започне наново някъде другаде. Биваше го да се променя. Знаеше как се прави.
„Аз се променям, вижте как се променям. Вижте как се променям“.
Торес се извърна от екрана и го погледна. Карвър се сепна. Дали беше затананикал на глас?
— Покер вечер, а? — попита агентът.
— Да, извинявайте, че ви попречих на работата.
— Вие извинявайте, че пропускате играта.
— Няма нищо. Сигурно ще ми спестите поне петдесетачка.
— Бюрото винаги се радва да помогне.
Торес се захили. Жената, която седеше на съседното бюро, агент Маури, също.
Карвър се опита да се усмихне, ала му се стори фалшиво и се отказа. Всъщност нямаше на какво да се смее.
18. Призив за действие
Цялата вечер останах в хотелската стая. Написах по-голямата част от утрешния репортаж и периодично звънях на Рейчъл. Съчиняването на материала не беше проблем. Първо разговарях с Прендъргаст и му пратих заглавие с резюме. После се заех със самата история. Макар че щяха да я пуснат чак в следващото издание, вече разполагах с основните моменти. На другата сутрин щях просто да добавя последните подробности.
Ако получех нови подробности, естествено. Мъждукащата ми досега параноя започна да се усилва, след като Рейчъл не отговаряше нито на почасовите ми обаждания, нито на гласовите ми съобщения. Плановете ми за вечерта — а и за бъдещето — се натъкнаха на коварните скали на съмнението.
Към единайсет джиесемът ми най-после иззвъня. На дисплея пишеше „Меса Верде Ин“, Рейчъл.
— Как е в Лос Анджелис? — попита тя.
— Бива. Опитвах се да се свържа с теб. Не получи ли съобщенията ми?
— Съжалявам. Батерията ми падна. Отдавна не я бях зареждала. Сега съм в хотела, току-що се настаних. Благодаря, че си оставил куфара ми на рецепцията.
Обяснението с падналата батерия звучеше правдоподобно. Започнах да се отпускам.
— Няма проблем. Коя стая ти дадоха?
— Седемстотин и седемнайсет. Ами ти? Прибра ли се вкъщи в крайна сметка?
— Не, в хотела съм.
— Ами?! Току-що позвъних в „Киото“ и ме свързаха със стаята ти, но никой не отговори.
— Ходих до автомата за лед в коридора.
Погледнах бутилката шардоне „Гранд Имбрейс“, която се охлаждаше в кофичка за лед, и смених темата:
— Значи приключи за днес?
— Божичко, надявам се. Току-що поръчах румсървиз. Но може пак да ме повикат в Уестърн Дейта, ако открият нещо.
— Там още има хора, така ли?
— Колегите от ГИЕУ. Наливат се с редбул като с вода. Ще работят цяла нощ. Карвър е с тях. Аз обаче не успях да издържа. Трябва да хапна нещо и да поспя.
— И Карвър просто ей така ще им позволи да работят цяла нощ?!
— Оказа се, че Плашилото е нощна птица. Всяка седмица взима по няколко нощни смени. Твърди, че тогава работел най-добре, и нямаше нищо против да остане.
— Какво си поръча за вечеря?
— Редовното меню. Чийзбургер с пържени картофки.
Усмихнах се.
— И аз ядох същото, но прескочих сиренето. Ами „Пайрът“ или вино?
— Не. След като пак съм в Бюрото, не ми се позволява алкохол. Не че нямам нужда.
Пак се усмихнах, но реших първо да приключа с деловата част.
— Е, какви са последните новини за Макгинис и Стоун?
В отговора й се долавяше колебливост.
— Джак, адски съм уморена. Имах тежък ден и прекарах последните четири часа в онзи бункер. Надявах се просто да си изям вечерята, да взема гореща вана и да оставим работата за утре.
— Виж, и аз съм уморен, Рейчъл, обаче не забравяй, че ти ме отстрани с обещанието да ме държиш в течение. Не сме се чували, откакто напуснах склада, и сега не ми казвай, че си прекалено уморена, за да говориш.
Пак колебание.
— Добре, добре, имаш право. Тогава дай да започваме. Има една добра и една лоша новина. Добрата е, че знаем кой е Фреди Стоун. Оказа се, че не е никакъв Фреди Стоун. Истинската му самоличност би трябвало да ни помогне да го открием.
— Значи „Фреди Стоун“ е псевдоним, така ли? А как е минал през прехваленото сито в Уестърн Дейта? Не са ли му проверили пръстовите отпечатъци?
— Според фирмения архив Деклън Макгинис лично е подписал заповедта за назначението му.