Кимнах. Макгинис лесно можеше да е вкарал в компанията своя съдружник в убийствата.
— Ясно. И кой е той?
Взех бележника и химикалката.
— Истинското му име е Марк Куриър. На същата възраст, двайсет и шест, с два ареста за измама в Илинойс. Преди три години се чупил, без да дочака процеса. Става въпрос за кражба на самоличност. Разбивал кредитни карти, отварял банкови сметки, всичко от А до Я. Досието му показва, че е талантлив хакер и яростен трол, извършвал множество дигитални престъпления. С една дума, лош човек. И е работил точно в бункера.
— Кога е постъпил в Уестърн Дейта?
— Също преди три години. Явно е духнал от Чикаго и почти незабавно се е появил в Мейса под ново име.
— Значи Макгинис вече го е познавал.
— Според нас тъкмо той го е привлякъл. Нали разбираш, винаги е удивително как се събират двама убийци със сходни вкусове. Човек си мисли, че вероятността за това е минимална. Интернет обаче е съвсем нов свят. Това е страхотно място за срещи, за добро и зло. При наличието на чатрумове и уебсайтове, посветени на всевъзможни фетиши и парафилии, хора с еднакви интереси се срещат там ежеминутно. Все по-често ще ставаме свидетели на такива неща, Джак. Ще ги пренасят от своите фантазии и киберпространството в реалния свят. Срещите на хора с общи разбирания спомагат за оправдаването на тези разбирания. Това им дава смелост. И понякога е призив за действие.
— Името Фреди Стоун принадлежи ли на някой друг? В смисъл, присвоена ли е чужда самоличност?
— Не.
— Данни за насилие или сексуални престъпления в Чикаго?
— Когато преди три години го арестували, иззели компютъра му и намерили много порно. Плюс няколко банкокски филма за изтезания. Но не му предявили обвинение. Много е трудно да докажеш такова нещо, защото филмите започват със заявление, че всички участници са актьори и нищо не е наистина, въпреки че мъченията и болката най-вероятно са реални.
— Ами шините за крака?
— Няма такива данни, обаче пак ще проверим всичко, повярвай ми. Ако връзката между Куриър и Макгинис е абазиофилията, ще я открием. Ако са се запознали в чатрум за железни девици, ще разберем.
— Как идентифицирахте Куриър?
— По отпечатъка от длан, записан в биометричния четец на входа на сървърната ферма.
Записах всичко това и прегледах бележките си в търсене на следващия въпрос.
— Ще ми предоставите ли полицейска снимка на Куриър?
— Провери си имейла. Пратих ти я, преди да тръгна. Искам да видиш дали ти се струва познат.
Влязох в акаунта си. Нейният имейл беше най-отгоре на всички новополучени съобщения. Отворих снимката от ареста на Марк Куриър преди три години. Имаше дълга коса, провиснала козя брадичка и мустаци. Идеално си пасваше с Кърт и Мазу в бункера на Уестърн Дейта.
— Може ли да е мъжът от хотела в Или? — попита Рейчъл.
Продължих да се взирам във фотографията, без да отговоря.
— Джак?
— Не знам. Възможно е. Ще ми се да бях видял очите му.
Разглеждах снимката още няколко секунди, после попитах:
— Каза, че има една добра и една лоша новина. Каква е лошата?
— Преди да духне, Куриър пуснал само размножаващи се вируси в компютъра си в Уестърн Дейта и в архивите на фирмата. Докато ги открият тази вечер, те са унищожили почти всичко. Видеозаписите от камерите са отишли напълно. Както и голяма част от фирмената информация.
— Какво означава това?
— Означава, че няма да можем да проследим действията му толкова лесно, колкото се надявахме. В смисъл, кога е бил там, кога го е нямало, всевъзможни връзки или срещи с Макгинис, такива неща. Имейл кореспонденция между двамата. Щеше да е добре да разполагаме с всичко това.
— Как е останало незабелязано от Карвър и всичките защити, с които уж разполагат?
— Най-лесното нещо на света — понеже е било вътрешна работа. Куриър е познавал защитните системи. Създал е вирус, който ги е заобиколил.
— Ами Макгинис и неговият компютър?
— Казаха ми, че положението с него е по-добро. Само че започнаха късно вечерта и ще науча повече чак утре сутрин. Освен това в дома му се извършва обиск. Живее сам, няма семейство. Съобщиха ми, че са открили интересни неща, но обискът продължава.
— Какво значи „интересни“?
— Ами, не знам дали ще искаш да го чуеш, Джак, обаче намерили на нощното му шкафче твоята книга за Поета. Нали ти казах, че ще я открием.