Не отговорих. Полазиха ме тръпки, като си помислих, че съм написал книга, която в известен смисъл е изиграла ролята на буквар за друг убиец. Тя в никакъв случай не беше наръчник, но естествено, описваше съставянето на психологическа характеристика и издирването на сериен убиец от ФБР.
Трябваше да сменя темата.
— Какво друго са открили?
— Още не съм ги виждала, но ми казаха, че са намерили пълен комплект женски шини за крака. Плюс порнография, посветена на тази абазиофилия.
— Господи, какъв извратеняк!
Записах си за тези находки и прелистих страниците, за да видя дали нещо няма да ми подскаже друг въпрос. От всичко, което знаех и бях видял със собствените си очи, и от информацията на Рейчъл щях да получа страхотен материал за следващия ден.
— Значи Уестърн Дейта е напълно затворена, така ли?
— Почти. В смисъл, уебсайтовете, които хостват, още функционират. Обаче замразихме колокационния център. Докато колегите от ГИЕУ не приключат анализа си, нито ще влиза, нито ще излиза информация.
— Някои клиенти, например големите адвокатски кантори, ще се вбесят, че ФБР е запорирало архивите им, нали?
— Сигурно. Но ние не отваряме никакви архиви. Поне засега. В момента само поддържаме системата в предишното й състояние. Нищо не влиза и не излиза. Заедно с Карвър подготвихме съобщение до всички клиенти, за да ги информираме. В него се казва, че това положение е временно и че като представител на компанията Карвър наблюдава разследването на ФБР, за да гарантира сигурността на съхраняваните данни. И тъй нататък, и тъй нататък. Нищо повече не можем да направим. Да си се вбесяват.
— Ами Карвър? Проверихте ли го?
— Да, чист е, още от Масачузетския технологичен институт. Все на някой вътрешен трябва да имаме доверие и това е той.
Мълчаливо записах последните си бележки. Имах повече от достатъчно за репортажа си. Даже да не успеех пак да се свържа с Рейчъл, моят материал със сигурност щеше да излезе на първа страница и да привлече внимание в цялата страна. Двама серийни убийци на цената на един.
— Защо мълчиш, Джак?
— Пиша. Нещо друго?
— Това май е всичко.
— Внимаваш, нали?
— Разбира се. Върнаха ми пистолета и служебната карта. Утре сутрин ще съм в пълна бойна готовност.
— Значи всичко е наред.
— Да. Може ли най-после да поговорим за нас?
В гърдите ме прониза внезапна тревога. Искаше да приключим деловия разговор, за да поговорим за връзката ни. След като цяла вечност не беше приемала обажданията ми, новината едва ли щеше да е добра.
— Разбира се. Какво по-точно?
Станах от леглото, готов да посрещна новината изправен. Отидох при кофичката за лед и извадих бутилката. Взирах се в нея, докато Рейчъл говореше.
— Ами, нали разбираш, не исках да сведем всичко само до работата.
Почувствах се малко по-добре. Върнах бутилката в кофичката и започнах да издърпвам копието, пронизало гърдите ми.
— И аз.
— Всъщност си мислех… Знам, че ще ти прозвучи шантаво.
— Какво?
— Ами, когато днес ми предложиха да ме възстановят в Бюрото, се почувствах толкова… Не знам, сигурно въодушевена. В известен смисъл отмъстена. Но после, когато се върнах сама в хотела, започнах да си мисля за нещо, което ти каза уж на шега.
Не се сещах какво има предвид, затова играх на сляпо.
— И?
Тя се позасмя.
— Ами, мисля, че наистина може да е забавно да пробваме.
За теорията за единствения куршум ли ставаше въпрос? „Какво ли съм казал?“
— Наистина ли смяташ така?
— Е, аз не разбирам от бизнес, не знам и как ще привлечем клиенти, обаче ми се струва, че ще ми е приятно да водя разследвания заедно с теб. Ще е забавно. Вече е забавно.
Спомних си. „Уолинг и Макавой, дискретни разследвания“. Усмихнах се. Окончателно изтеглих копието от гърдите си и го забих в твърдата земя: предявявах правата си като астронавта, забил знамето на Луната.
— Да, Рейчъл, права си — съгласих се с надеждата, че хладнокръвната ми смелост скрива вътрешното ми облекчение. — Само че не съм сигурен. Ти беше много разстроена, че те махат от Бюрото.
— Знам. Може да се заблуждавам. Сигурно в крайна сметка ще се занимаваме с разводи и това постепенно ще убие тръпката.
— Сигурно.
— Но все пак може да се помисли върху този въпрос, нали?
— Виж, аз нямам никакви ангажименти. Тъй че няма да чуеш от мен възражение. Просто държа да съм сигурен, че няма да сбъркаш. Искам да кажа, Бюрото всичко ли ти опрости? Възстановяват те на работа, и край?