— Навярно не. Ще се притаят и ще ме дебнат. Винаги постъпват така.
Чух почукване на вратата й и приглушен глас:
— Румсървиз.
— Вечерята ми пристигна — каза Рейчъл. — Ще затварям.
— Добре. До скоро, Рейчъл.
— До скоро, Джак. Лека нощ.
Усмихнах се. Това „до скоро“ щеше да е по-скоро, отколкото си мислеше Рейчъл.
Измих си зъбите, погледнах се в огледалото, извадих бутилката шардоне от кофичката и пъхнах в джоба си сгъваемия тирбушон, който ми бяха донесли от румсървиза. Уверих се, че съм си взел електронния ключ, и излязох от стаята.
Стълбището се намираше точно срещу вратата ми, а Рейчъл беше само един етаж над мен и няколко стаи нататък, затова реших да не губя нито минута. Отворих вратата на стълбището и се заизкачвах, като взимах по две стъпала наведнъж. Стигнах до междинната площадка. Мислех си какви ще са първите й думи, когато отвори и ме види на прага. Усмихнато продължих към седмия етаж. И тогава видях мъж, проснат по гръб до вратата в коридора. Мъж с черен панталон, бяла риза и папийонка.
Беше сервитьорът, който ми беше донесъл вечерята и бутилката вино.
Ставаше нещо лошо. Изкачих последните стъпала и видях кръв по цимента под него. Приклекнах до тялото и оставих бутилката.
— Ей!
Побутнах го по рамото, за да видя дали ще реагира. Нищо. Заключих, че е мъртъв. Закачената на колана му служебна карта потвърждаваше самоличността му.
Едуард Хувър
Кухненски персонал
Направих поредната светкавична логическа връзка.
Рейчъл!
Скочих от пода и рязко отворих вратата. Докато влизах в коридора на седмия етаж, извадих джиесема си и набрах спешния номер. Планът на хотела представляваше широко отворена подкова и аз се намирах в десния й край. Затичах се напред, като четях номерата. 722, 721, 720… Стигнах до стаята на Рейчъл и видях, че вратата е открехната. Влязох, без да чукам.
— Рейчъл?
Нямаше никого, но забелязах очевидни следи от борба. По пода бяха пръснати чинии, прибори и пържени картофки от количката на румсървиза. Завивките на леглото липсваха, на пода лежеше оцапана с кръв възглавница.
Осъзнах, че съм отпуснал телефона до бедрото си и от него ме вика тенекиен глас. Изскочих в коридора и вдигнах джиесема.
— Ало?
— Тук телефон за спешна помощ, какъв е случаят?
Обзет от паника, затичах по коридора и закрещях по джиесема:
— „Меса Верде Ин“, седми етаж. Елате незабавно!
Завих по централния коридор и за частица от секундата зърнах мъж с изрусена коса и червено келнерско сако. Буташе голяма количка за пране през двукрилата врата срещу асансьорите за гости. Макар да го видях само за миг, ситуацията ми се стори странна.
— Ей!
Хукнах с всички сили и прелетях през вратата само секунди след като крилата й се бяха затворили. Озовах се в малък служебен вестибюл. Вратата на сервизния асансьор се затваряше. Хвърлих се към нея, протегнах ръка напред, ала закъснях. Отдръпнах се и погледнах нагоре. Над вратата нямаше цифри или стрелки, показващи накъде се движи мъжът. Върнах се през двукрилата врата и се втурнах към асансьорите за гости.
Бързо натиснах бутона за надолу — това бе очевидното решение. Долу беше изходът. Пътят за бягство. Спомних си приведената поза на мъжа. Явно буташе нещо по-тежко от пране. Рейчъл. Сигурен бях.
Асансьорите за гости бяха четири и извадих късмет: още щом натиснах бутона, вратата звънна и се отвори. Скочих вътре и видях, че бутонът за фоайето вече свети. Неколкократно ударих с длан по бутона за затваряне и чаках сякаш цяла вечност, докато тя бавно и плавно се плъзгаше към стената.
— Спокойно, приятел. Ще стигнем навреме.
Обърнах се и видях, че в асансьора вече има човек. Носеше бадж на участник в конференция, със синя панделка. Отворих уста да му кажа, че случаят е спешен, после се усетих, че още държа телефона.
— Ало? Чувате ли ме? Отсреща се разнасяше пращене: връзката не беше прекъснала. Асансьорът потегли надолу.
— Да, господине. Пратих полицията. Бихте ли ми казали…
— Един тип, облечен като келнер, се опитва да отвлече федерален агент. Съобщете на ФБР. Пратете всички… ало? Чувате ли ме?
Нищо. Край на връзката. Асансьорът рязко спря. Бяхме стигнали фоайето. Моят спътник се сви в ъгъла и се опита да се направи на изчезнал. Изскочих навън още преди вратата да се е отворила напълно.