При падането той се отскубна от хватката ми и след миг се изправи, насочил острието към мен. Хванах един от лампионите с кръглата стойка напред, готов да отбия поредния му удар.
Известно време не се случи нищо — измервахме се с очи в очакване противникът да направи следващия ход. Аз атакувах първи със стойката на лампиона, ала той с лекота отскочи настрани. Отново заехме изчаквателни позиции. На лицето му се бе изписала някаква отчаяна усмивка. Дишаше тежко.
— Къде ще избягаш, Куриър? Не чуваш ли сирените? След две минути хотелът ще е пълен с ченгета и агенти. Къде ще се скриеш, а?
Той не отговори и аз пак замахнах към него с лампиона. Куриър хвана стойката и за кратко се счепкахме за нея, но успях да го блъсна върху някакви минихладилници, които с грохот паднаха на пода.
Инстинктът ми подсказваше да продължа да говоря. Ако успеех да отвлека вниманието му, щях да огранича заплахата от оръжието му и може би да му нанеса удар. Така че не престанах да го обсипвам с въпроси в очакване на подходящия момент.
— Къде е партньорът ти? Къде е Макгинис? Пратил те е тук да му свършиш мръсната работа, така ли? Точно като в Невада, а? И ти пак се провали!
Куриър ми се ухили, но не се хвана на въдицата.
— Той ли ти казва какво да правиш? Все едно ти е учител по убийство? Ей, момче, учителят ти няма да е доволен от теб. Ти се издъни.
Този път той не успя да се овладее.
— Макгинис е мъртъв бе, тъпанар! Зарових го в пустинята. Точно както щях да заровя твоята кучка, след като свърша с нея.
Престорих се, че замахвам към него със стойката, и се опитах да го накарам да продължи да говори.
— Не разбирам, Куриър. Щом той е мъртъв, ти защо просто не избяга? Защо рискува всичко да дойдеш за нея?
В момента, в който той отвори уста да отговори, направих лъжливо движение към гърдите му с лампиона и в следващия миг го ударих със стойката по ченето. Бакенбарда се олюля и аз хвърлих лампиона отгоре му и с две ръце посегнах към ножа. Блъснахме се в един телевизионен шкаф и се стоварихме на земята, аз отгоре, мъчех се да изкопча оръжието от пръстите му.
Претърколихме се два-три пъти и този път се озовах отдолу. Продължавах да го стискам за китката с две ръце и Куриър замахна с другата си ръка към лицето ми, докато се опитваше да се отскубне от мен. Успях да извия китката му и ножът издрънча на цимента. Блъснах го с лакът към шахтата на стълбището на два метра от нас, но той спря точно на ръба, под сините перила.
Нахвърлих се върху Куриър като животно, удрях и ритах, тласкан от първична ярост, каквато не бях изпитвал никога. Сграбчих го за ухото и се опитах да го откъсна. Забих лакът в зъбите му. Ала младежката енергия постепенно му даде предимство, коляното му се стрелна към слабините ми и изкрещях от болка и се сгърчих. Куриър се откопчи от мен и се хвърли към ножа.
Призовах на помощ последните си запаси от сила, запълзях след него, надигнах се и някак успях да се изправя. Болеше ме адски и бях изтощен, но знаех, че ако докопа ножа, с мен е свършено.
Стоварих се с цялата си тежест върху гърба му. Куриър политна към перилата и горната половина на тялото му се преметна през тях. Без да се замислям, се наведох, хванах единия му крак и го прехвърлих през перилата. Куриър се опита да се хване за стоманените тръби, ала пръстите му се изхлузиха.
Крясъкът му продължи само две секунди. Главата му се удари или в парапета, или в бетонната стена на шахтата и Куриър продължи да пада безмълвно, като се блъскаше ту от едната, ту от другата страна.
През цялото време не откъснах поглед от него. Докато глухото му тупване на дъното не отекна чак до тринайсетия етаж.
Ще ми се да мога да кажа, че съм изпитал угризение или поне далечно разкаяние. Само че във всеки един миг от падането му изпитвах единствено все по-силно въодушевление.
На другата сутрин вече наистина се върнах в Лос Анджелис. Спах през целия полет. Бях прекарал почти цялата нощ във вече познатата ми феберейска обстановка. Двамата със специален агент Бантъм отново се срещнахме в мобилния център за разговор със свидетели и в продължение на няколко часа му разказах и преразказах какво съм направил предишната вечер и как се е стигнало дотам, че Куриър е паднал от тринайсетия етаж. Предадох му думите на Бакенбарда за Макгинис, пустинята и плана за Рейчъл Уолинг.
По време на разпита Бантъм нито за миг не свали маската на безпристрастен федерален агент. Нито веднъж не ми благодари, че съм спасил живота на техен другар по оръжие. Само задаваше въпроси, понякога по пет-шест пъти, по пет-шест начина. И когато накрая приключи, ме осведоми, че подробностите около смъртта на Марк Куриър щели да бъдат представени на щатски разширен съдебен състав, който щял да реши дали е извършено престъпление, или действията ми могат да се определят като самозащита. И едва тогава наруши стереотипа и ми заговори като човек.