— На първо място, ти каза, че Макгинис не може да бъде разпознат на записите. И кой може да твърди, че единствено двамата с Куриър са имали достъп до сървъра? Дали и тези улики не са подхвърлени като нещата в къщата?
Рейчъл не отговори веднага. Виждах, че размишлява. Може още отначало да беше смятала, че уликите срещу Макгинис се откриват прекалено лесно. Ала после поклати глава, сякаш нещата не се връзваха и за нея.
— И пак не е логично, ако твърдиш, че учителят е Карвър. Той не направи опит да избяга. Когато Куриър ме отвличаше, Карвър е бил в бункера с Торес и…
Тя не довърши изречението. Довърших го аз.
— Маури ли? Да, бил е с двама федерални агенти.
Видях, че най-после започва да проумява.
— Щял е да има идеално алиби, защото двама агенти са щели да гарантират за него — накрая произнесе Рейчъл. — Ако бях изчезнала, докато той е с колегите от ГИЕУ, щеше да има алиби и Бюрото почти със сигурност щеше да заключи, че са ме отвлекли Макгинис и Куриър.
Кимнах.
— Това не само е щяло да свали всякакво подозрение от Карвър, но и да му позволи да наблюдава разследването отвътре.
Изчаках я само секунда да отговори. След като не го направи, продължих:
— Помисли. Откъде е знаел Куриър в кой хотел си? Ние казахме на Карвър, когато ни попита по време на обиколката. Спомняш ли си? Той е съобщил на Куриър. Пратил го е.
Тя поклати глава.
— А снощи аз даже казах, че се прибирам в хотела, ще поръчам румсървиз и ще си легна.
Разперих ръце — заключението беше очевидно.
— Обаче това не е достатъчно, Джак. Не е логично Карвър да е…
— Знам. Но е така.
Завъртях компютъра, за да види страницата с плашилата. Рейчъл първо се наведе да погледне, после притегли лаптопа към себе си и уголеми образите един по един. Нямаше нужда да казвам нищо повече.
— Не мога да повярвам — след известно време промълви тя. — Та ние го проверихме! Беше чист. Някакъв гений от Масачузетския технологичен институт.
— В какво отношение чист? Искаш да кажеш, че няма досие. Не за пръв път някой от тези типове действа под радара на органите. Когато не убивал жени, Тед Бънди работел на някаква гореща линия. Това му осигурявало постоянен контакт с полицията. Пък и ако питаш мен, трябва да се пазим тъкмо от гениите.
— Но аз имам инстинкт за такива хора, а не усетих нищо. Днес обядвах с него. Покани ме в любимото заведение за барбекю на Макгинис.
В очите й видях искрици на съмнение в собствените й способности. Не го беше предвидила.
— Да вървим да го пипнем — казах аз.
Тя вдигна очи от екрана и ме погледна.
— Да го пипнем ли? Джак, ти не си агент, нито полицай. Ти си репортер.
— Вече не съм. Днес охраната ме изведе от редакцията с кашон. Приключих репортерската си кариера.
— Какво? Защо?
— Дълга история, ще ти я разкажа по-късно. Какво ще правим с Карвър?
— Не знам, Джак.
— Е, не може просто да се върнеш там и да му занесеш лате. Най-малкото трябва да го пратите в някоя от стаичките в автобуса с Бантъм и да го накарате да говори.
— Не е толкова просто. Трябва да действаме предпазливо. Ще се обадя на Бантъм и ще отидем в прокуратурата. Твоите картинки ме убедиха, обаче не са пряко доказателство за нищо.
— Виж, не можеш да чакаш със скръстени ръце. Този тип може да се чупи. Вече спокойно може да избира следващата си жертва, като си мисли, че е извън подозрение.
— Няма да чакаме със скръстени ръце.
Забелязах, че един от клиентите — седеше на няколко маси зад Рейчъл — откъсва очи от екрана на лаптопа си, поглежда към таванските греди и се усмихва. После вдигна юмрук и показа среден пръст. Проследих погледа му. На гредата беше монтирана малка черна камера, обективът гледаше към масите в заведението. Хлапето отново сведе очи и започна да пише на клавиатурата.
Скочих от мястото си и отидох при него.
— Ей? — Посочих камерата. — Какво е това? Къде отива сигналът?
Младежът сбърчи нос на глупавия ми въпрос и сви рамене.
— Жива камера бе, човек. Сигналът отива навсякъде. Току-що ми се обади едно приятелче от Амстердам, било ме видяло.
Внезапно ме осени. Касовият бон. „Безплатен WiFi с всяка покупка! Потърсете ни в интернет на www.hightowergrounds.com“, Рязко се извъртях и погледнах Рейчъл. Лаптопът с цял екран снимки на плашила беше обърнат към камерата. Погледнах обектива. Наречете го предчувствие или убеденост, но знаех, че гледам към Карвър.