— Рейчъл? — повиках я, без да се обръщам. — Каза ли му къде отиваш за кафе?
— Да — отвърна тя зад мен. — Казах, че ще изтичам оттатък улицата.
Това потвърди заключението ми. Обърнах се и се върнах на масата. Вдигнах лаптопа и затворих капака.
— Той ни наблюдава. Да вървим.
И тръгнах към изхода.
— Аз ще карам — заяви зад мен Рейчъл.
Рейчъл вкара взетата си под наем кола през портала и продължи право към входа на Уестърн Дейта. Шофираше с една ръка и държеше джиесема си с другата. Угаси двигателя и слязохме.
— Нещо не е наред. Нито един от двамата не отговаря.
Отключи с електронен ключ и влезе. На рецепцията нямаше никого. Бързо тръгнахме към следващата врата. Щом влязохме във вътрешния коридор, Рейчъл извади пистолета си.
— Не знам какво става, но той още е тук.
— Карвър ли? — попитах. — Откъде знаеш?
— Аз го закарах на обяд. Колата му е на паркинга. Сребрист лексус.
Спуснахме се по стълбището в осмоъгълната зала и се приближихме към шлюза. Рейчъл се поколеба, преди да отвори.
— Какво има? — прошепнах.
— Ще разбере, че влизаме. Стой зад мен.
Вдигна оръжието си и се вмъкнахме вътре, после бързо минахме през втората врата. Контролната зала пустееше.
— Къде са всички? А и там трябваше да е отключено. — Рейчъл посочи стъклената врата към сървърната зала. Обходих с поглед контролното помещение и видях, че вратата на кабинета на Карвър е открехната. Тръгнах натам и я отворих широко.
Нямаше никого. Влязох и отидох при работната маса на главния технолог. Докоснах с показалец тъчпада и двата екрана оживяха. Главният показваше изглед отгоре на кафенето, в което преди малко бях доказал на Рейчъл, че Карвър е неизвестният извършител.
— Рейчъл?
Тя влезе след мен. Посочих дисплея.
— Прав бях. Наблюдавал ни е.
Бързо се върнахме в контролната зала. Рейчъл отиде при средното бюро, остави пистолета си на плота и заработи с клавиатурата и тъчпада. Двата монитора се включиха и мултиплексните екрани скоро бяха разделени на трийсет и два квадрата с вътрешни изгледи от сградата. Само че всички бяха черни. Рейчъл отвори още няколко екрана. Все същото. Всички квадрати бяха тъмни.
— Изключил е камерите — каза Рейчъл. — Какво…
— Чакай. Ето там!
Посочих. Рейчъл докосна тъчпада и отвори изгледа на цял екран.
Камерата показваше пътека между две редици сър върни кули във фермата. По очи на пода лежаха две тела. Ръцете им бяха закопчани с белезници зад гърба, а глезените им бяха завързани с кабелни връзки.
Рейчъл хвана монтирания на бюрото микрофон, натисна бутона и почти изкрещя:
— Джордж! Сара! Чувате ли ме?
Фигурите на екрана се раздвижиха и мъжът надигна глава. По бялата му риза като че ли тъмнееше кръв.
— Рейчъл? — разнесе се немощният му глас по високоговорителя на тавана. — Чувам те.
— Къде е той? Къде е Карвър, Джордж?
— Не знам. Току-що беше тук.
— Какво стана?
— След като ти излезе, той отиде в кабинета си. Известно време остана там и се върна с пистолет. Взе оръжието ми от куфарчето, доведе ни тук и ни накара да легнем на пода. Опитах да разговарям с него, но той мълчеше.
— Къде е твоето оръжие, Сара?
— Взе и него — извика Маури. — Съжалявам, Рейчъл. Не успяхме да го предотвратим.
— Вината не е ваша. Моя е. Ще ви измъкнем.
Пусна микрофона, взе пистолета и бързо заобиколи бюрото. Отиде при биометричния четец и постави длан върху скенера.
— Може да ни причаква вътре — предупредих я.
— Знам. Но какво да правя, да ги оставя да лежат там ли?
Устройството сканира дланта й и тя натисна бравата, за да плъзне вратата настрани. Вратата не помръдна. Дланта й беше отхвърлена.
Рейчъл погледна четеца.
— Това е нелепо. Вчера въведоха отпечатъка ми.
Отново прилепи длан към скенера и повтори процедурата.
— Кой го въведе? — попитах.
Нямаше нужда да ми отговаря. Разбира се, че Карвър.
— Още кой може да отключва тази врата?
— Вече никой от тази страна. Само ние с Маури и Торес имахме достъп.
— Ами служителите?
Тя се отдръпна назад от скенера и пак опита вратата. Тя пак не поддаде.