— Горе са останали само неколцина служители и никой от тях няма достъп до фермата. Прецакани сме! Не можем да…
— Рейчъл!
Посочих екрана. Карвър ненадейно беше влязъл в кадър на единствената работеща камера в сървърната зала. Стоеше пред двамата проснати на пода агенти, бъркаше с ръце в джобовете на лабораторната си престилка и гледаше право в обектива.
— Какво прави? — попита Рейчъл.
Нямаше нужда да й отговарям, защото стана ясно, че главният технолог на Уестърн Дейта вади цигари и евтина запалка. Беше един от онези мигове, в които умът ти дава безполезна информация. Хрумна ми, че това са цигарите от кашончето с вещите на Фреди Стоун/Марк Куриър. Карвър спокойно измъкна цигара от кутията и я лапна.
Рейчъл дръпна микрофона към устата си.
— Уесли? Какво става тук?
Карвър вдигаше запалката към цигарата, но спря, когато чу въпроса, и отново погледна камерата.
— Любезностите са излишни, агент Уолинг. Играта свършва.
— Какво правиш? — още по-яростно попита тя.
— Знаеш какво правя. Слагам край. Предпочитам да не прекарам остатъка от дните си преследван, а после и хвърлен в клетка като звяр. Да ме показват като експонат, да ме водят на разпити при феберейски психоаналитици с надеждата да научат всички тъмни тайни във вселената. Тази участ е по-страшна от смърт, агент Уолинг.
И пак вдигна запалката.
— Недей, Уесли! Пусни поне Маури и Торес. Нищо не са ти направили.
— Не става въпрос за това. Светът ми е направил нещо, Рейчъл, и това стига. Сигурен съм, че вече си запозната с този психологически модел.
Тя вдигна ръка от бутона и бързо се обърна към мен.
— Иди на компютъра. Изключи системата за засичане на дим.
— Не, ти го направи! Не разбирам нищичко от…
— Джак с теб ли е? — попита Карвър.
Дадох знак на Рейчъл да смени мястото си с мен и застанах пред микрофона, а тя се зае с компютъра. Натиснах бутона и казах на убиеца на Анджела Кук:
— Тук съм, Карвър. Не биваше да свършва така.
— Не, Джак, това е единственият възможен завършек. Ти уби поредния великан. Ти си героят на деня.
— Не, още не. Искам да ми разкажеш историята си… Уесли. За да мога да я обясня на света.
Карвър поклати глава.
— Някои неща не подлежат на обяснение. Някои истории са прекалено мрачни, за да бъдат разказани.
Щракна запалката и понечи да запали цигарата.
— Недей, Карвър! Вътре има невинни хора!
Убиецът дръпна силно, отметна глава и издиша облак дим към тавана. Бях сигурен, че е застанал точно под някой от инфрачервените детектори за дим.
— Агент Уолинг, знам, че се мъчиш да изключиш системата, обаче няма да успееш. Позволих си волността да я пренастроя. Сега само аз мога да я управлявам. И частта, която отвежда въглеродния диоксид от залата една минута след разпръскването му, е демонтирана за ремонт. Исках да съм сигурен, че няма да има грешки. Нито оцелели.
Отново издиша струя дим към тавана. Погледнах към Рейчъл. Пръстите й играеха по клавиатурата, ала тя клатеше глава.
— Не мога да я изключа. Сменил е всички кодове за достъп. Не мога да вляза в…
В контролната зала отекна алармен сигнал. Системата се беше задействала. На всички екрани се появи петсантиметрова червена лента и електронен глас, спокоен, женски, прочете написаните в нея думи.
— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след една минута.
Рейчъл прокара ръце през косата си и безпомощно се вторачи в дисплея. Карвър отново издиша дим към тавана. На лицето му бе изписано ведро примирение.
— Рейчъл! — извика зад него Маури. — Измъкни ни оттук!
Главният технолог хвърли поглед към пленниците си и поклати глава.
— Всичко свърши. Това е краят.
В този момент ме разтърси поредното изреваване на алармата:
— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след четирийсет и пет секунди.
Рейчъл скочи от стола и грабна пистолета си от бюрото.
— Залегни, Джак!
— Недей, Рейчъл, стъклото е бронирано!
— Според него.
Тя се прицели с две ръце и изстреля три бързи куршума в прозореца точно пред себе си. Гърмежите бяха оглушителни. Ала куршумите само се удариха в стъклото и рикошираха в различни посоки.