— Недей, Рейчъл!
— Не се изправяй!
Изстреля още два куршума в стъклената врата и постигна същия отрицателен резултат. Единият от рикоширалите куршуми улучи екрана пред мен и образът на Карвър потъмня.
Рейчъл бавно отпусна оръжието. Сякаш за да подчертае поражението й, предупредителната аларма почна отново:
— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след трийсет секунди.
Погледнах през прозорците в сървърната зала. По тавана минаваше мрежа от черни тръби, които се спускаха по задната стена към редицата червени контейнери с CO2. Системата щеше да се задейства и да погуби трима души, въпреки че в помещението нямаше пожар.
— Трябва да можем да направим нещо, Рейчъл!
— Какво, Джак? Опитах. Не остава нищо!
Стовари пистолета върху бюрото и се строполи на стола. Приближих се, опрях длани на плота и се надвесих над нея.
— Продължавай да опитваш! Трябва да има задна врата към системата. Тези типове винаги предвиждат задна…
Млъкнах и се вторачих в сървърната зала. Беше ми хрумнало нещо. Алармата отново изрева, но този път едва я чух.
— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след петнайсет секунди.
Карвър го нямаше. Беше минал в пътека между кулите, която не се виждаше от контролната зала. Дали заради детектора за дим, или имаше друга причина?
Погледнах здравия екран пред Рейчъл. Работеше в мултиплексен режим с трийсет и два квадрата, всичките тъмни. Досега не се бях замислял защо Карвър е изключил камерите.
В миг атомите отново се сблъскаха. Всичко си застана на мястото. Не само онова, което виждах пред себе си, но и което бях видял преди — Мазу, който пушеше навън, след като беше влязъл в сървърната зала. Хрумна ми нова идея. Правилната идея.
— Рейчъл…
Този път ревът прозвуча оглушително и продължително. Тя се изправи и впери поглед през стъклото… Системата за разпръскване на CO2 оживяваше. От тръбите по тавана на сървърната зала блъвна бял газ. Прозорците се замъглиха за броени секунди. Разпръскването се придружаваше от високо свистене, което ясно се чуваше през дебелото стъкло.
— Рейчъл! — извиках. — Дай ми картата си! Тръгвам след Карвър.
Тя се обърна и ме погледна.
— Какви ги говориш?
— Той не иска да се самоубие! Има противогаз, а някъде трябва да има задна врата!
Свистенето утихна и двамата рязко се извъртяхме към прозорците. В сървърната зала не се виждаше нищо, освен абсолютна белота.
— Дай ми електронната карта, Рейчъл.
Тя отново ме погледна.
— Аз трябва да отида.
— Не. Ти трябва да повикаш подкрепление и бърза помощ. После седни на компютъра и открий задната врата.
Нямаше време да премисляме нещата. Загиваха хора. И двамата го знаехме. Рейчъл извади картата от джоба си и ми я подаде. Понечих да се обърна.
— Джак! Вземи и това.
И ми подаде пистолета си. Взех го, без да се колебая, и хукнах към шлюза.
Пистолетът на Рейчъл ми се стори по-тежък от собственото ми оръжие. Докато минавах през шлюза, го вдигнах, проверих затвора и погледнах по протежение на цевта. Ходех на стрелбището само веднъж годишно, но знаех, че ще стрелям, ако се наложи. Излязох през следващата врата и се озовах в осмоъгълника. Нямаше никого.
Бързо пресякох помещението към отсрещната врата. Помнех от обиколката, че тя води към големите стаи с електрическата и охладителната система на сградата. Работилницата, в която Карвър и неговите хора сглобяваха сървърните кули, също се намираше там — по време на обиколката бях видял второ стълбище.
Първо влязох в залата с охладителната система — огромна инсталация, свързана с множество тръби и кабели. Зад нея имаше поддържащи системи и генератори. Втурнах се към вратата в левия край на отсрещната стена и я отворих с картата на Рейчъл.
Влязох в дълга тясна стая, в която не ни бяха водили. В другия й край имаше още една врата, която, доколкото можех да се ориентирам в плана на сградата, трябваше да води до сървърната зала.
Когато се приближих, видях биометричен скенер за длан, монтиран отляво на касата. Над него имаше шкаф с резервни противогази. Това трябваше да е задната врата на сървърната зала.