Выбрать главу

Нямаше откъде да знам дали Карвър вече е избягал. Но и нямах време да чакам, за да видя дали ще излезе. Обърнах се и тръгнах към работилницата.

Насочил пистолета напред, отворих двукрилата врата и влязох в просторна стая с работни маси покрай дясната и лявата стена и работно пространство в средата — една от черните сървърни кули беше в процес на монтиране. Рамката и стените бяха завършени, но вътрешните плоскости за сървърите не бяха инсталирани.

Зад кулата видях вито стълбище, водещо към повърхността. Това трябваше да е пътят за задната врата и пейката на пушачите.

Бързо заобиколих сървърната кула и тръгнах към стълбището.

— Здравей, Джак.

В мига, в който чух името си, в тила ми опря пистолетно дуло. Изобщо не бях забелязал Карвър. Беше излязъл иззад кулата, която току-що бях подминал.

— Циничен репортер. Трябваше да предвидя, че няма да се вържеш на самоубийството ми.

Сграбчи ме с другата си ръка за яката. Дулото остана притиснато в тила ми.

— Можеш да пуснеш оръжието.

Подчиних се и пистолетът високо изтропа на бетонния под.

— Предполагам, че е на агент Уолинг, нали? Хайде тогава да се върнем и да й отидем на гости. И вече наистина ще сложим край на играта. Ще ми е приятно да прекарам известно време с агент…

Чух удар на тежък предмет върху плът и кост. Карвър се блъсна в гърба ми и се строполи на пода. Обърнах се. Рейчъл държеше огромен гаечен ключ, който явно беше взела от някой тезгях.

— Рейчъл? Какво…

— Беше оставил картата на Маури на бюрото й. Тръгнах след теб. Хайде. Да го пренесем в контролното помещение.

— Какви ги говориш?

— Трябва ни дланта му. Само той може да отвори сървърната зала.

Наведохме се над Карвър, който пъшкаше и бавно помръдваше на бетонния под. Рейчъл взе оръжието си и неговия пистолет. Видях второ оръжие, затъкнато в колана му, и го измъкнах. Пъхнах го под собствения си колан и помогнах на Рейчъл да изправим Карвър.

— Задната врата е по-близо — казах. — А ей там има противогази.

— Води. Бързо!

Бързо повлякохме Карвър през помещението с климатичната инсталация. По пътя той стенеше и шепнеше нещо, което не разбирах. Беше висок, но слаб и не ми се стори много тежък.

— Браво, че се сети за задната врата, Джак! Надявам се само да не закъснеем.

Нямах представа колко време е изтекло, ала предполагах, че става въпрос за секунди, не за минути. Не й отговорих, но смятах, че има голяма вероятност да стигнем при колегите й навреме. Когато се приближихме до вратата на сървърната зала, поех тежестта на Карвър и понечих да го обърна, за да дам възможност на Рейчъл да постави дланта му върху скенера.

И в този момент усетих, че тялото му се напряга. Беше се свестил. Сграбчи ръката ми и я завъртя така, че залитнах и се блъснах с рамо във вратата, а той посегна към кръста ми. Хванах го за китката, но закъснях — пръстите на дясната му ръка стиснаха пистолета. Бях между него и Рейчъл и моментално осъзнах, че тя не вижда оръжието и че Карвър ще ни убие и двамата.

— Пистолетът! — изкрещях.

Внезапно до ухото ми се разнесе остър пукот и Карвър ме пусна и се свлече на пода. Докато падаше, ме обля струя кръв. През челото му минаваше дълбока бразда — куршумът я беше прорязал отдясно наляво.

Отдръпнах се и се превих. Ухото ми кънтеше като преминаващ влак. Вдигнах глава и видях, че Рейчъл още държи пистолета в поза за стрелба.

— Добре ли си, Джак?

— Да, супер!

— Бързо, хвани го! Преди да изгубим пулса.

Заобиколих зад Карвър, за да пъхна ръце под мишниците му и да го повдигна. Въпреки че Рейчъл ми помагаше, пак се озорих. Така или иначе, успяхме да го изправим и аз го задържах, докато тя протягаше дясната му длан към четеца.

Разнесе се металическото изщракване на ключалката. Рейчъл натисна вратата и я отвори.

Пуснах Карвър на прага, за да подпира вратата, така че вътре да нахлува въздух, отворих шкафа и извадих противогазите. Бяха само два.

— Вземи!

Подадох й единия и влязохме във фермата.

Мъглата в сървърната зала се разсейваше, но видимостта все пак беше по-малко от два метра. Сложихме си противогазите и отвъртяхме вентилите.

Тръгнахме между две редици сървъри и извадихме късмет — натъкнахме се на Торес и Маури почти веднага.