И двамата бяха в безсъзнание. Рейчъл свали противогаза си и го притисна към устата на Торес. Аз последвах примера й и се погрижих за Маури.
— Ти изнеси него, аз ще взема нея! — извика Рейчъл.
Хванахме агентите под мишниците и ги затеглихме към вратата. Торес беше лек и успях доста да изпреваря Рейчъл, ала по средата на пътя започнах да губя сили. Имах нужда от кислород.
Но колкото повече се приближавахме към отворената врата, толкова повече въздух влизаше в дробовете ми. Накрая стигнах до изхода и привлякох Торес през тялото на Карвър. Тръскането, изглежда, свести агента, защото той се закашля и започна да идва на себе си още преди да го оставя на пода.
Рейчъл ме настигна с Маури.
— Струва ми се, че не диша!
Свали маската от устата й и започна изкуствено дишане и сърдечен масаж.
Застанах до нея. Не можех да помогна с нищо. След секунди обаче Маури се закашля, обърна се на една страна и се сви на кълбо.
— Всичко е наред, Сара. Ще се оправиш — каза Рейчъл. — В безопасност си.
И я потупа по рамото. Маури дори успя прегракнало да й благодари.
Седнах на пода, опрях гръб на стената и погледнах проснатото на прага тяло на Карвър и изровената от куршума бразда в челото му. Не бе помръднал, откакто го бях оставил там, но след малко ми се стори, че забелязвам слабо пулсиране на шията му точно под ухото.
Рейчъл изтощено се свлече до мен.
— Идва подкрепление. Трябва да се кача и да ги чакам навън, за да им покажа пътя.
— Първо си поеми дъх. Добре ли си?
Тя кимна, ала още дишаше тежко. Аз също. Гледах я в очите и видях, че се взира в Карвър.
— Жалко.
— Кое?
— Че тайните са погребани заедно с Куриър и Карвър. И двамата са мъртви и нямаме абсолютно никаква представа какво ги е мотивирало.
Бавно поклатих глава.
— Имам новина за теб. Струва ми се, че Плашилото още е жив.
19. Бейкърсфийлд
От събитията в Мейса изтекоха почти два месеца. И все пак тези събития са живи в паметта и въображението ми.
Сега пиша. Всеки ден. Обикновено всеки следобед си намирам оживено кафене, в което отварям лаптопа си. Установих, че не мога да работя на тишина. Нещо трябва да ме разсейва и наоколо да има фонов шум. Трябва да се доближавам колкото може повече до писането в редакция. Явно имам нужда от гюрултията на разговорите, звъна на телефони и тракането на клавиатури, за да се чувствам като у дома. Естествено, това е изкуствен заместител. В кафенетата го няма другарството. Няма усещане за „ние срещу света“. Тези неща, сигурен съм, винаги ще ми липсват.
Сутрините запазвам за проучвания върху моя обект, Уесли Джон Карвър общо взето си остава загадка, но стигам все по-близо до същността му. Докато той живее в здрачния свят на комата в болницата на Градския изправителен център в Лос Анджелис, аз се приближавам към него.
Част от това, което знам, идва от ФБР. Бюрото продължава да работи по случая в Аризона, Невада и Калифорния. Но повечето информация открих сам. От няколко източника.
Карвър е бил високоинтелигентен убиец с проницателно разбиране за самия себе си. Хитър и пресметлив, той манипулирал хората, прониквайки в техните най-дълбоки и тъмни желания. Дебнел в уебсайтове и чатрумове, откривал потенциални ученици и жертви и ги проследявал през лабиринтните портали на дигиталния свят. После установявал „случаен“ контакт в реалността. И ги използвал или убивал. Или и двете.
Правел го години наред — много преди Уестърн Дейта и труповете в багажниците да привлекат вниманието. Марк Куриър бил само последният от дълга върволица ученици.
И все пак списъкът със зловещите дела на Карвър не може да засенчи стоящите зад тях мотиви. Моят нюйоркски редактор ми го повтаря при всеки разговор. Трябва да разкажа повече, отколкото се е случило. Трябва да обясня защо. Пак става дума за широта и дълбочина. Свикнал съм с тях.
Засега съм научил следното. Карвър израснал като само дете, без да познава баща си. Майка му била стриптийзьорка и в детството му двамата постоянно обикаляли Лос Анджелис, Сан Франциско и Ню Йорк. Наричали такива деца „бебетата от съблекалнята“ — надзирателки, гримьорки и други танцьорки се грижели за него зад кулисите, докато майка му се трудела под прожекторите. Имала постоянен номер, носела сценичното име Лосанджелисчанката и танцувала само под музиката на култовата лосанджелиска група на онова време, Дорс.
Има данни, че Карвър многократно е малтретиран сексуално от хората, на които го оставяли в съблекалнята, и че често спял в същата хотелска стая, в която майка му забавлявала мъже за пари.