— Мръдни прането и седни да ми кажеш к’во ше направиш за моя Зо — нареди ми тя.
Преместих една купчина от дивана върху някаква масичка и се настаних на освободеното място. Забелязах, че сред дрехите няма нищо червено. Комплексът Родия Гардънс се контролираше от уличната банда Крипс и носенето на червено, цвета на техните съперници Блъдс, можеше да донесе неприятности.
Лестър седна до мен и остави чантата на фотоапарата на пода между краката си. Самият фотоапарат беше в ръката му. Той отвори ципа на чантата и го прибра вътре. Уанда Сесъмс остана права пред нас, вдигна кош с пране върху масата и се зае да вади и сгъва дрехите.
— Искам да проуча случая на Зо — заявих. — Ако е невинен, както твърдите, ще мога да го измъкна.
Продължавах да използвам думичката „ако“. Продължавах да мятам въдицата. Гледах да не обещавам нищо, което няма да изпълня.
— И ше го измъкнеш просто ей тъй, а? Докат’ гусин Майър даже не мож’ уреди да го изслушат в съда?
— Господин Майър неговият адвокат ли е?
— Да, служебният му защитник. Еврейски адвокат.
Произнесе го без никаква враждебност или предубеждение, все едно се гордееше с това, че внукът й се е издигнал до равнището да има адвокат евреин.
— Е, ще поговоря с господин Майър за всичко това. Понякога, госпожо Сесъмс, вестникът е в състояние да направи неща, които не може да постигне никой друг. Ако аз съобщя на света, че Алонзо Уинслоу е невинен, светът ще обърне внимание. Адвокатите невинаги успяват, защото постоянно твърдят, че клиентите им са невинни, независимо дали го вярват. Като лъжливото овчарче. Повтарят го толкова често, че когато някой техен клиент наистина е невинен, никой не им вярва.
Тя ме изгледа изпитателно — или я бях объркал, или смяташе, че я будалкам. Не трябваше да спирам, за да не й позволя да се концентрира върху нещо конкретно от думите ми.
— Госпожо Сесъмс, ако ще проучвам този случай, трябва да се обадите на господин Майър и да го помолите да ми окаже съдействие. Искам да видя съдебните документи и целия доказателствен материал.
— Той още нищо не е доказал. Само ходи да вика на всички да сме имали търпение, и толкоз.
— Под „доказателствен материал“ имам предвид правния термин. Обвинението, с други думи прокуратурата, трябва да предаде всичките си документи и веществени доказателства на защитата. За да се опитам да измъкна Алонзо, трябва да имам достъп до всичко това.
Тя като че ли не ме слушаше. Бавно извади миниатюрни червени бикини от коша с дрехи и ги протегна настрани, сякаш държеше умрял плъх за опашката.
— Виж го т’ва глупаво момиче. Не знае с кой си играе. Крие червеното отдолу. Глупачка и пол’вина — мисли си, че ше й се размине.
Уанда Сесъмс отиде в ъгъла, натисна педала на едно кошче за смет и пусна умрелия плъх вътре. Кимнах одобрително и се опитах да се върна на въпроса.
— Госпожо Сесъмс, разбирате ли какво ви казвам за доказателствения материал? Ще…
— Ама как ше кажеш, че моят Зо е невинен, щом сичките ти факти идват от ченгеджийницата, пък тия лъжат кат’ змията в рая.
Трябваше ми известно време, за да смеля едновременната употреба на уличен жаргон и религиозни образи.
— Сам ще събера всички факти и ще преценя нещата — отвърнах. — Когато миналата седмица написах репортажа, просто повторих сведенията на полицията. Сега лично ще проуча случая. Ако вашият Зо е невинен, ще разбера. И ще го напиша. И публикацията ще го измъкне.
— Добре де. Хубаво. Господ ше ти помогне да върнеш момчето ми вкъщи.
— Но ще ми трябва и вашата помощ, Уанда.
Минах на малко име. Беше време да я накарам да си мисли, че ще участва в играта.
— Шом е за моя Зо, винаги съм готова да помогна.
— Чудесно. Сега ще ви обясня какво искам да направите.
3. Фермата
Карвър си тананикаше и напрегнато наблюдаваше екраните в кабинета си. Бяха настроени на мултиплексен режим — по трийсет и седем образа на всеки. Можеше да следи всички камери, даже ъглите, за които никой не знаеше. Само с едно докосване с пръст до тъчпада можеше да прехвърли желания образ на цял екран на средната плазма.
Дженива седеше на рецепцията и четеше роман. Той настрои фокуса и се опита да види коя е книгата. Не намери заглавието, но прочете името на автора в горния край на страницата. Джанет Еванович. Знаеше, че е чела няколко книги от тази авторка. Често я забелязваше да се усмихва, докато очите й пробягваха по редовете.