Полезна информация. Щеше да иде в някоя книжарница и да купи книга от Еванович. И да направи така, че Дженива да я види в чантата му, когато Карвър минава през рецепцията. Това щеше да разчупи леда.
Премести камерата и видя, че чантичката й е на пода до стола й, отворена. Приближи образа и различи цигари, дъвка, два тампона, ключове, кибрит и портмоне. Месечният цикъл значи. Може би затова сутринта се бе държала толкова рязко с него. Едва го поздрави.
Карвър си погледна часовника. Наближаваше следобедната й почивка. Йоланда Чавес от администрацията трябваше да дойде да я смени. Петнайсет минути. Мислеше да я проследи с камерите. Навън за цигара, до тоалетната, нямаше значение. Можеше да я проследи. Имаше камери навсякъде. Щеше да види какво прави.
Точно когато Йоланда влизаше, на вратата се почука. Карвър моментално натисна ескейп и трите екрана показаха диаграми на потоци данни за три различни сървърни кули. Не беше чул алармения сигнал на шлюза от контролната зала, но не можеше да е сигурен. Сигурно се бе съсредоточил върху Дженива до такава степен, че не му беше обърнал внимание.
— Да?
Вратата се отвори. Беше Стоун. Карвър се ядоса, че е изключил екраните и няма да може да проследи Дженива, и му се сопна:
— Какво има, Фреди?
— Исках да те питам за отпуската — високо отвърна Стоун.
Влезе в кабинета, затвори вратата и седна на стола срещу Карвър, без да иска разрешение.
— Всъщност майната й на отпуската. Казах го заради момчетата навън. Искам да поговорим за железните девици. Мисля, че през уикенда намерих следващото ни момиче.
Карвър беше открил двайсет години по-младия Фреди Стоун, докато дебнеше под чужда самоличност в един чатрум за железни девици. Опита се да го проследи, обаче Стоун си го биваше и потъна в дигиталната мъгла.
Без да губи кураж и още по-заинтригуван, Карвър направи уебсайт капан, наречен www.motherinirons.com — „майка в окови“ — и хоп, Стоун се хвана. Този път Карвър установи пряк контакт и танцът започна. Вербува го, промени облика и самоличността му, стана негов наставник.
И така го спаси, но четири години по-късно Стоун вече му беше прекалено близък, за да е спокоен, и понякога не можеше да го понася. Какво си въобразяваше Фреди?! Ето, влизаше и сядаше без разрешение…
— Нима? — нарочно скептично попита Карвър.
— Обеща да ми позволиш аз да избера следващата, спомняш ли си?
Наистина му беше обещал, но във възбудата на мига. На връщане от плажа в Санта Моника по 10-а магистрала, с отворени прозорци, морският въздух нахлуваше през тях и брулеше лицата им. Все още опиянен, глупаво каза на младия си ученик, че може да избере следващата.
Сега се налагаше да се отметне. Искаше му се просто да продължи да следи Дженива — може би щеше да я хване как си сменя тампона в тоалетната — и да остави този проблем за по-късно.
— Никога ли не ти омръзва тая песен? — попита Стоун.
— Моля?
Карвър се усети, че пак е започнал да си тананика, докато мисли за Дженива. Засрами се и се върна на въпроса.
— Какво откри?
Стоун се усмихна широко и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на късмета си.
— Има си личен порносайт. Ще ти пратя линка, за да го видиш. Ще ти хареса. Прегледах данъчните й декларации. Миналата година е взела двеста и осемдесет бона само от хора, които са се абонирали за двайсет и пет долара месечно да я гледат как се чука.
— Къде я намери?
— Чрез „Дюи и Бейч“, счетоводна фирма. Направили й проверка от Калифорнийската данъчна служба и счетоводната фирма поела нещата. Всичките й декларации са там. Всичко, което ни е нужно, за да започнем. После влязох в уебсайта й. Mandyforya.com. Желязна мацка, дългокрака. Тъкмо нашият тип.
Карвър усети тръпката на очакването в „тъмното си влакно“1. Ала нямаше да допусне тази грешка. Само попита:
— Къде точно в Калифорния?
— В Манхатън Бийч — отвърна Стоун.
Прииска му се да фрасне хлапака по главата с една от плазмите.
— Ти знаеш ли къде е Манхатън Бийч?
— Не е ли в Ло Хоя и Сан Диего? Там някъде?
Карвър поклати глава.
— Първо на първо, казва се Ла Хоя. И второ, не, Манхатън Бийч изобщо не е там. Намира се край Лос Анджелис, недалеч от Санта Моника. Тъй че забрави за това. Дълго няма да се върнем там. Знаеш правилата.
— Ама тя е идеална бе, Уес! Освен това вече й отворих файлове. Лос Анджелис е голям — на никой в Санта Моника не му пука какво става в Манхатън Бийч.