— Елате отзад — каза той. — Нямам много време.
— Не се безпокойте, няма да ви забавя.
Минахме един зад друг по коридор, стеснен още повече от редицата кантонерки, изцяло обхващащи дясната стена. Бях сигурен, че това нарушава правилата за пожарна безопасност. При други обстоятелства щях да запазя тази подробност за дни без много събития. „Служебни защитници работят в огнен капан“. Ала вече не ме интересуваха заглавията, нито трябваше да търся новини. Оставаше ми един последен репортаж, и толкова.
— Тук — съобщи Майър.
Последвах го в общ кабинет шест на три и половина метра, с бюра във всеки ъгъл, разделени със звукоизолиращи прегради.
— Най-сетне у дома — въздъхна той. — Вземете някой от онези столове.
На бюрото в ъгъла диагонално от Майър седеше друг адвокат. Придърпах стола от свободното бюро до неговото.
— Моят клиент — започна служебният защитник. — Баба му е интересна жена, нали?
— Особено в собствената й среда.
— Каза ли ви колко се гордее, че има адвокат евреин?
— Да.
— Аз всъщност съм от ирландски произход, но не исках да я разочаровам. Какво искате да направите за клиента ми?
Извадих от джоба си диктофонче с големината на запалка, включих го и го поставих на бюрото помежду ни.
— Имате ли нещо против да запиша разговора ни?
— Ни най-малко. И аз бих искал да го запишем.
— Ами, както ви казах по телефона, бабата на Зо е абсолютно убедена, че ченгетата не са заловили когото трябва. Обещах й да проуча случая, защото публикувах репортажа, в който полицията го обявява за извършителя. Госпожа Сесъмс, която е настойница на Зо, ми предостави пълен достъп до делото и самия него.
— Тя може и да му е настойница, въпреки че ще трябва да го проверя, обаче това, че ви е предоставила пълен достъп, юридически не означава нищо и следователно няма никаква стойност за мен. Разбирате го, нали?
Когато бях помолил Уанда Сесъмс да му позвъни, той й отговори друго. Тъкмо се канех да му го припомня, както и обещанието му да ми съдейства, когато видях, че се озърта през рамо. Явно се държеше така заради другия адвокат в кабинета.
— Естествено — отвърнах. — Знам също, че си има правила, които определят какво можете да ми разкриете.
— Щом сме наясно с това, ще се опитам да ви помогна. Ще отговоря на някои от въпросите ви, но на този етап от делото нямам право да ви разкрия нищо от доказателствения материал.
Докато го казваше, се завъртя на мястото си, за да се увери, че колегата му още е с гръб към нас, после бързо ми подаде флашка — външен носител на памет с ю ес би вход.
— Него ще трябва да получите от прокуратурата или полицията — прибави адвокатът.
— На кой прокурор са възложили делото?
— Ами, беше Роза Фернандес, обаче тя се занимава с дела на непълнолетни. Казват, че искат да съдят хлапето като пълнолетен, тъй че сигурно ще сменят прокурора.
— Ще обжалвате ли преместването на делото от съда за непълнолетни?
— Разбира се. Клиентът ми е на шестнайсет и от десетинагодишен не е ходил редовно на училище. Не само че не е пълнолетен от правна гледна точка, но и умствените му възможности изобщо не отговарят на възрастта му.
— Обаче полицията твърди, че това престъпление е внимателно обмислено и има сексуален елемент. Жертвата е изнасилена вагинално и анално с твърд предмет. Изтезавали са я.
— Вие приемате, че моят клиент е извършил престъплението.
— Според полицията той е направил самопризнания.
Майър посочи флашката в шепата ми.
— Точно така. Според полицията той е направил самопризнания. По този въпрос имам две забележки. Моят опит показва, че ако затворите шестнайсетгодишно момче в килера за девет часа, не го храните и не му давате течности, ако го лъжете за несъществуващи улики и не му позволявате да разговаря с никого, нито с баба си, нито с адвокат, е, тогава то ще ви каже каквото искате, ако смята, че след това най-после ще го пуснат от килера. И второ, безпокои ме въпросът точно какво е признал. Тук гледната точка на полицията определено се различава от моята.
За миг вперих очи в него. Разговорът беше интересен, но прекалено завоалиран. Трябваше да заведа Майър някъде, където да говори свободно.
— Искате ли да идем да изпием по чаша кафе?
— Не, нямам време. И както казах, не мога да навлизам в подробности по делото. Тук си имаме правила и клиентът ми е непълнолетен — въпреки усилията на прокуратурата да го изкара възрастен. И по ирония на съдбата същата тази окръжна прокуратура, която иска да съди това дете като голям човек, ще се нахвърли върху мен и моя началник, ако ви дам каквито и да е документи, свързани с дело на непълнолетен. Това не е съд за възрастни и важат правилата за запазване на тайната, целящи да защитят непълнолетния. Сигурен съм обаче, че в полицейското управление имате източници, от които ще получите цялата необходима ви информация.