Затворих файла с резюмето и си помислих, че следствието е стигнало до Уинслоу толкова бързо само защото не е изтрил един пръстов отпечатък. Сигурно беше смятал, че трийсетте километра от Уотс до Санта Моника са непреодолимо разстояние за обвинението в убийство. Сега лежеше в килията в Силмар и му се искаше изобщо да не е намествал онова огледало, за да се увери, че не го следят ченгета.
Телефонът на бюрото ми иззвъня. Погледнах дисплея и видях, че е Анджела Кук. Изкушавах се да не отговоря, за да не се разконцентрирам, ала знаех, че обаждането ще бъде прехвърлено към централата и телефонистката ще каже на Анджела, че съм на работното си място, но явно съм прекалено зает.
Вдигнах слушалката.
— Какво има, Анджела?
— Намирам се в Паркър Сентър и ми се струва, че става нещо, обаче никой нищо не ще да ми каже.
— Защо смяташ, че става нещо?
— Защото прииждат телевизионни екипи. Направо на тумби.
— Къде си?
— Във фоайето. Тъкмо се канех да си тръгна, когато видях да пристига една тайфа от телевизията.
— Провери ли в пресслужбата?
— Естествено. Но никой не отговаря.
— Извинявай, глупав въпрос. Хмм, ще се обадя тук-там. Стой там, в случай че се наложи да се върнеш горе. Ще ти звънна веднага. Само от телевизията ли са?
— Така изглежда.
— А знаеш ли как изглежда Патрик Денисън? — попитах. Не че щеше да ме разбере.
Денисън беше главният полицейски и криминален репортер в „Дейли Нюз“, единствения конкурентен вестник на „Таймс“ в региона. Биваше го и от време на време пускаше материали, които ми се налагаше да „догонвам“. Най-големият срам за репортера е да „догонва“ конкурентните новини. Сега обаче не се притеснявах от това, не и след като телевизионните медии вече бяха в сградата. Телевизионните репортери обикновено отразяваха вчерашни събития или пресконференции. Телевизиите в този град не бяха, пускали сензационна новина от 1992-ра, когато Канал 5 излъчи записа на побоя над Родни Кинг.
След като приключих разговора с Анджела, се обадих на един лейтенант от сектор „Грабежи и убийства“, за да се информирам какво става. Ако той не знаеше, щях да опитам в „Тежки престъпления“ и накрая в „Борба с наркотиците“. Бях сигурен, че скоро ще разбера защо медиите се събират в Паркър Сентър и „Лос Анджелис Таймс“ научава за това последен.
От централата на ГУ почти незабавно ме свързаха с лейтенант Харди. Бяха го назначили за шеф на сектора преди по-малко от година и аз още го „ухажвах“, за да го превърна постепенно в свой доверен източник. След като се представих, попитах какво ново при Момчетата на Харди. Бях започнал да наричам така детективите под негово ръководство, за да гъделичкам самолюбието му. Всъщност той беше просто мениджър и следователите от сектора работеха самостоятелно. Но това се включваше в ухажването и засега действаше.
— Днес е доста спокойно, Джак — отвърна лейтенантът. — Няма новини.
— Сигурен ли си? Чух, че в Паркър Сентър било фрашкано с телевизионни камери.
— Да, заради нещо друго. Няма нищо общо с нас.
Поне не изоставахме с отразяването на разследване на убийство. Добре.
— Какво е това друго нещо?
— Трябва да разговаряш с Гросман или с началника на полицията. Те дават пресконференцията.
Започвах да се безпокоя. Началникът на полицията не даваше пресконференции, за да говори за стари неща. Обикновено лично съобщаваше новините, за да може да контролира информацията и да събира лаврите, ако има такива.
От друга страна, капитан Арт Гросман ръководеше звеното за разследване на тежки престъпления, свързани с наркотици. Кой знае как, но бяхме пропуснали покана за пресконференция.
Бързо благодарих на Харди за помощта и му казах, че ще му се обадя по-късно. Отново позвъних на Анджела и тя отговори веднага.
— Качи се на шестия етаж. Началникът и Арт Гросман, шефът на „Борба с наркотиците“, дават някаква пресконференция.
— Ясно. Кога?
— Още не знам. Просто се качи горе, може вече да е започнала. Ти нищо ли не си чула за нея?
— Не! — отбранително отвърна Анджела.
— Откога си там?
— Цяла сутрин. Опитвах се да се запозная с хората.
— Добре, качвай се горе. Пак ще ти се обадя.
След като затворих, едновременно се заех с няколко задачи. Докато чаках да ме свържат с Гросман, влязох в интернет и отворих уебсайта на Сити Нюз Сървиз. Новините от Града на ангелите в този дигитален информационен портал се актуализират ежеминутно. Пълно е с криминални и полицейски новости и човек винаги може да намери там сведения за предстоящи пресконференции и кратка информация за извършени престъпления и водени следствия. Като полицейски репортер, периодично проверявах сайта през деня — подобно на брокер, който постоянно следи индекса Дау Джонс в долната част на екрана по Блумбърг Ченъл.