То се състоеше само от един дълъг абзац, излагащ фактите, които началникът на полицията и шефът на отдела за борба с дрогата допълнително щяха да разяснят по време на пресконференцията.
След убийството на Дениз Бабит, което най-вероятно е извършено някъде в жилищния комплекс Родия Гардънс, отдел „Борба с наркотиците“ в Южното бюро на ЛАПУ проведе едноседмично интензивно наблюдение на търговията с наркотици в комплекса и по време на нощна акция арестува шестнайсет заподозрени пласьори — единайсет пълнолетни членове на банди и петима непълнолетни. При обиск в дванайсет апартамента са иззети различни количества хероин, кокаин и метамфетамин. Полицията в Санта Моника и следователите от Окръжна прокуратура изпълниха три заповеди за обиск, свързани с разследването на убийството, в търсене на допълнителни улики срещу шестнайсетгодишния заподозрян извършител и евентуалните му съучастници.
Пред очите ми бяха минали хиляди официални изявления и се бях научил да чета между редовете. Когато не посочваха точното им количество, иззетите наркотици обикновено бяха толкова малко, че ги беше срам да го споменат. Знаех също, че когато се говори за „търсене“ на допълнителни улики, такива най-вероятно не са открити. Иначе щяха да подчертаят факта, че при изпълнение на заповедите са събрани още доказателства.
Всичко това не представляваше особен интерес за мен. Адреналина ми покачваше фактът, че акцията е проведена в отговор на убийството и със сигурност ще предизвика расови противоречия. Което щеше да ми помогне да пробутам своя „дългосрочен“ репортаж на началниците си.
Погледнах към подиума точно когато началникът на полицията даваше думата на Гросман. Капитанът се изправи зад микрофона и започна изказването си, придружено от пауърпойнт презентация за акцията. На екрана вляво от катедрата бяха показани полицейски снимки на арестуваните пълнолетни и повдигнатите срещу всеки от тях обвинения.
Гросман премина към конкретните детайли на операцията. В 06:50 шестчленни полицейски групи едновременно атакували дванайсет апартамента. Имало само един пострадал — полицай, който станал жертва на странен инцидент, тъй като се оказал на неподходящо място в неподходящ момент: бързал да заобиколи една от сградите в комплекса, за да заварди задния вход, когато заподозреният вътре бил събуден от тропането на вратата и изхвърлил рязана пушка през прозореца, за да не го обвинят в незаконно притежаване на оръжие. Тя ударила минаващия отдолу полицай по главата и го повалила в безсъзнание. Оказана му била помощ от парамедици и щял да остане за наблюдение още един ден в болница.
На екрана се появи снимката на бандита, който предишния ден ми беше измъкнал петдесет долара. Капитанът го представи като двайсетгодишния Дарнел Хикс и го характеризира като „уличен бос“, за когото продавали дрога неколцина по-млади мъже и момчета. Изпитах известна радост, като видях лицето му на големия екран. В репортажа за утрешния брой щях да поставя името му на първо място от арестуваните и това щеше да е моят „крипуок“ към него.
В продължение на още десет минути Гросман изложи подробностите, които искаше да съобщи Управлението, после даде думата за въпроси. Двама телевизионни репортери му отправиха леки топки, които той спокойно отби. Никой не му зададе трудния въпрос, така че вдигнах ръка. Капитанът, разбира се, ме забеляза. Познаваше ме и знаеше къде работя. И че моята топка няма да е лека. Затова продължи да оглежда редовете, навярно с надеждата още някой телевизионен тъпак да вдигне ръка. Само че не извади късмет и нямаше друг избор, освен да ми даде думата.
— Въпрос ли имате, господин Макавой?
— Да, господин капитан. Бихте ли ми казали дали очаквате някаква отрицателна реакция от местната общност?
— Отрицателна реакция от местната общност ли? Не. Кой ще възрази срещу прочистването на улиците от наркопласьори и бандити? Пък и ние имахме огромна обществена подкрепа и съдействие за тази акция. Не знам откъде би могла да дойде отрицателна реакция.
Оставих репликата за обществената подкрепа и съдействие за по-късно и се съсредоточих върху отговора си.
— Добре е известно, че проблемите с наркотиците и бандите в Родия съществуват отдавна. Но полицията организира тази мащабна акция едва след като беше отвлечена и убита бяла жена от Холивуд. Чудех се дали Управлението е взело предвид реакцията на местната общност, когато е подготвяло операцията.