Попадна на запис отпреди девет месеца, озаглавен „Моите Топ 10 на серийните убийци“: бяха изброени десет престъпници, широко известни с „дейността“ си в цялата страна. Под номер едно в списъка се нареждаше Тед Бънди — „Защото съм от Флорида, а той е екзекутиран там“.
Горната му устна потрепери. Това момиче му харесваше.
Прозвуча аларменият сигнал на шлюза и Карвър веднага прекъсна интернет връзката. Превключи екрана на камера, видя, че в контролната зала влиза Макгинис, и завъртя стола си към него. Макгинис носеше електронния си ключ на самонавиващ се шнур на колана си и това му придаваше идиотски вид.
— Какво правиш тук? — попита Макгинис.
Карвър се изправи и бутна стола си към пулта.
— Пуснал съм една програма в офиса си и просто исках да проверя нещо за „Мърсър и Гисал“.
Това явно не интересуваше Макгинис. Той погледна през големия прозорец в сървърното помещение, сърцето и душата на фирмата.
— Как върви?
— Имаше няколко фала с маршрутизирането. Но ще приключим преди крайния срок. Може да се наложи да отида до Сейнт Луис, но за кратко.
— Добре. Къде са останалите? Сам ли си?
— Стоун и Ърли са отзад, сглобяват кула. Аз следя нещата тук, докато дойде нощната ми смяна.
Макгинис кимна одобрително. Сглобяването на нова кула означаваше разширяване на бизнеса.
— Има ли нещо друго?
— Имаме проблем в кула трийсет и седем. Прехвърлих всичко от нея, докато я оправя. Временно.
— Изгубили ли сме нещо?
— Поне аз не съм забелязал.
— Чий е блейдът2?
— На частен старчески дом в Стоктън, Калифорния. Не е някоя голяма фирма.
Макгинис кимна. Нямаше защо да се тревожат за такъв клиент.
— Ами опитът за проникване миналата седмица?
— Вече се погрижих. Целта е била „Гътри“. Оказа се, че са в съдебен спор с „Бигс, Барлоу енд Каудри“. В Роли-Дърам. Някой от „Бигс“, явно нископоставен гений, е решил, че от „Гътри“ не им предоставят целия доказателствен материал по делото, и се е опитал да си го вземе сам.
— И?
— ФБР започна разследване на мрежа за детска порнография и геният е главният заподозрян. Съмнявам се, че ще е на свобода още дълго.
Макгинис пак кимна одобрително и се усмихна.
— Браво на моето плашило. Ти си върхът.
Нямаше нужда да му го казва, и сам си го знаеше. Макгинис обаче беше шефът. И Карвър му бе длъжник заради възможността да създаде своя лаборатория и колокационен център. Което го вкарваше в играта. Не минаваше и месец, без да го ухажват от конкуренцията.
— Благодаря.
Макгинис тръгна към вратата.
— По-късно ще ходя до летището. Имаме посещение от Сан Диего — утре ще им покажа фирмата.
— Къде ще ги водиш?
— Довечера ли? Сигурно на барбекю в „Роузис“.
— Както обикновено. И после в „Хайлайтър“, нали?
— Ако се наложи. Искаш ли да дойдеш? Да им направиш впечатление, нали разбираш, да ми помогнеш.
— Ще им направят впечатление голите жени. Не моето шоу.
— Да де, досадно е, ама все някой трябва да го върши. Добре, тогава те оставям.
Макгинис излезе от контролната зала. Кабинетът му се намираше на надземния етаж в предната част на сградата. Там прекарваше почти цялото си работно време, главно посрещаше перспективни клиенти. Така че почти не се засичаше с Карвър. Разговорите им в бункера винаги бяха малко неестествени. Шефът явно умишлено ги свеждаше до минимум.
В бункера царуваше Карвър. Бизнесът беше организиран така, че Макгинис и административният персонал да са горе на входния пункт. Хостинг центърът и всички дизайнери и оператори също бяха на повърхността. Строго охраняваната колокационна ферма беше под земята, в така наречения бункер. Малцина от служителите имаха достъп до нея, което напълно устройваше Карвър.
2
Дънна платка, побираща всички важни компютърни компоненти в минимално пространство. — Б.пр.