Карвър препрочете имейла. Усещаше, че мускулите на тила му се отпускат. Макавой и Кук не знаеха нищо. Джак Убиеца на великани се катереше по много далечно бобено стъбло.
Точно както го беше замислил. Мислено си отбеляза да прочете материала, щом го публикуват. Никой друг в света нямаше да е наясно с голямата грешка на репортерите — освен оня нещастник Алонзо Уинслоу.
Затвори папката и прегледа списъка на пратените имейли на Кук. Там бяха само оригиналите на диалога с Макавой и съобщението до Прендъргаст. Нищо съществено.
Остави имейла и продължи с браузъра, проверяваше всички уебсайтове, посетени от журналистката през последните дни. Видя собствения си капан, „Труп в багажника“, както и няколко посещения в Гугъл и сайтовете на други вестници. После забеляза уебсайт, носещ интригуващото име „Тъмницата на Даника“. Влезе в него и се озова в холандски садо-мазо уебсайт, пълен със снимки на жени, унижаващи и измъчващи мъже. Усмихна се. Съмняваше се, че посещението на Кук е продиктувано от журналистически причини. Тук явно ставаше дума за личните й интереси. За нейното пътешествие в мрака.
Не остана дълго там, но знаеше, че тази информация може да се окаже полезна в бъдеще. После се зае с Прендъргаст, тъй като паролата му изглеждаше лесна. Опита с „Прендо“ и успя от първи път. Хората понякога бяха ужасно глупави и прозрачни. Влезе в кутията му и най-отгоре в списъка видя съобщение от Макавой, пратено само преди две минути.
— Какво си намислил, Джак?
Карвър отвори имейла.
Подател: Джак Макавой
JackMcEvoy@LATimes.com
Относно: Сблъсък
Дата: 2009, май 12 16:33
До: AlanPrendergast@LATimes.com
Копие до: AngelaCook@LATimes.com
Прендо, търсих те, но ти беше излязъл с Анджела. Положението се промени. Алонзо не се е признал за виновен в убийството и смятам, че не го е извършил. Довечера заминавам за Лас Вегас, за да продължа разследването. Утре ще те информирам за развитието. Анджела ще се справи с текущите новини. Запасил съм се с монети.
На Карвър му призля, гърлото му се сви спазматично. Уплашен, че ще повърне, той отблъсна стола назад и издърпа кошчето изпод масата, за да го използва, ако се наложи. Зрението му за миг се замъгли, но това състояние бързо премина.
Подритна кошчето, за да го върне на мястото му, и се наведе напред, за да препрочете имейла.
Макавой беше направил връзката с Лас Вегас. Карвър можеше да обвинява единствено себе си. Прекалено скоро бе повторил начина си на действие. Беше се разкрил и сега Джак Убиеца на великани вървеше по следите му. Опасна грешка. Репортерът щеше да отиде в Лас Вегас и със съвсем малко късмет щеше да събере две и две.
Трябваше да му попречи. Опасната грешка не е непременно фатална, каза си той. Затвори очи и се замисли. Това му възвърна самоувереността. Донякъде. Знаеше, че е готов за всякакви случаи. В главата му се оформяше план и първата му работа беше да изтрие съобщението на екрана. После се върна в акаунта на Анджела Кук и го изтри и от нейната кутия. Прендъргаст и Кук изобщо нямаше да го прочетат и с малко късмет нямаше да научат онова, което знаеше Джак Макавой.
Преди да излезе от акаунта на Прендъргаст, зареди шпионска програма, с чиято помощ щеше да наблюдава в реално време всичките му действия в интернет. Можеше да следи с кого си разменя имейли, кой го търси и какви уебсайтове разглежда. После направи същото в акаунта на Кук.
Беше ред на Макавой, ала Карвър реши, че това може да почака — когато Джак отиде във Вегас и се озове съвсем сам. Първо най-важното. Изправи се и постави длан върху четящото устройство до стъклената врата на сървърното помещение. След като сканирането завърши и получи одобрение, плъзгащата се врата се отключи и той я отвори и закрачи по третия ред към шестата кула. Стъпките му отекваха по металния под. Отключи предния капак на големия колкото хладилник сървър, наведе се и изтегли два от блейдовете около половин сантиметър навън. После затвори и заключи вратата и се върна на работното си място.
След няколко секунди от терминалите прозвуча алармен сигнал и Карвър въведе команди, които щяха да задействат установения протокол. Изчака няколко секунди, отиде при телефона, натисна бутона на интеркома и набра вътрешния номер на Макгинис.
— Здрасти, шефе, тук ли си още?
— Какво има, Уесли? Тъкмо тръгвах.
— Имаме проблем от трета степен. По-добре да дойдеш.
Трета степен означаваше „зарежи всичко и се размърдай“.
— Идвам веднага.