Извади материалите по делото и започнахме размяната. Разказах му каквото знам за Уинслоу и се опитвах да сдържам вълнението си, докато проучвахме докладите за престъпленията. Но когато преминахме към сравнение на снимките от местопрестъплението, адреналинът ми рязко се покачи и ми стана трудно да се владея. Фотографиите от делото Огълви не само напълно съответстваха на тези от делото Бабит, но и жертвите поразително си приличаха.
— Удивително! — възкликнах. — Сякаш е една и съща жена.
И двете бяха високи дългоноги брюнетки с големи кафяви очи, чип нос и тяло на танцьорки. Имах чувството, че убиецът не е попаднал случайно на тези жени. Те бяха избрани. Отговаряха на някакъв модел, който ги превръщаше в мишени.
Шифино беше на същата вълна. Сочеше снимка след снимка, подчертаваше приликите в местопрестъпленията. И двете жени бяха задушени с найлонова торбичка, завързана на шията с тънко бяло въже. И двете бяха поставени голи и с лицето навътре в автомобилния багажник и дрехите им просто бяха хвърлени върху тях.
— Боже мой… — промълви адвокатът. — Престъпленията са абсолютно еднакви и човек не трябва да е експерт, за да го установи. Вижте какво ще ви кажа, Джак. Когато дойдохте, помислих, че ще сте тазсутрешното ми забавление. Побъркан репортер, който търси под вола теле. Но това…
И посочи наредените успоредно снимки върху бюрото.
— Това е спасението на моя клиент! Той е свободен!
Беше се изправил зад бюрото си, прекалено развълнуван, за да остане седнал.
— Как изобщо е могло да се случи? — попитах аз. — Как им е убегнало?
— Защото и двата случая са приключени прекалено бързо. Полицията е стигнала до очевиден заподозрян и е престанала да търси повече. Не са търсили сходни убийства, защото не е имало нужда. Имали са заподозрени и са били сигурни в успеха си.
— Но защо убиецът е поставил трупа на Шарън Огълви в багажника на бившия й мъж? И изобщо как е открил колата?
— Нямам представа, но това е без значение. Ето какво е важно: тези две убийства толкова си приличат, че няма начин извършителят да е нито Брайън Огълви, нито Алонзо Уинслоу. Всичко друго ще си дойде на мястото, когато започне истинско следствие. Обаче изобщо не се съмнявам, че ще разкриете нещо голямо. Искам да кажа, откъде знаете, че са само две? Може да има още.
Кимнах. Не се бях сетил за тази възможност. При издирването си в интернет, Анджела Кук се беше натъкнала само на делото Огълви. Ала два случая вече са система. Можеше да има и други.
— Какво ще правите сега? — попитах.
Шифино най-после седна и започна да се върти заедно със стола, докато обмисляше въпроса.
— Ще подам искане за извънредно съдебно заседание. Тази нова информация оневинява клиента ми и аз ще я представя пред съда.
— Само че аз не би трябвало да разполагам с тези документи. Не можете да се позовете на тях.
— Мога, и още как. Не съм длъжен обаче да разкрия откъде съм ги получил.
Намръщих се. Щом излезеше репортажът ми, източникът щеше да стане очевиден.
— Колко време ще ви трябва, за да подадете искането?
— Трябва да проуча някои неща, но ще съм готов до края на седмицата.
— Това ще провали всичко. Не знам дали ще успея да публикувам материала си дотогава.
Адвокатът разпери ръце и поклати глава.
— Клиентът ми е в „Или“ повече от година. Условията в този затвор са толкова лоши, че затворниците в килиите за смъртници често се отказват от обжалването и искат да ги екзекутират, само и само да се отърват. Всеки прекаран там ден е мъчение.
— Знам, знам. Просто…
Замълчах, за да премисля положението. Нямаше с какво да оправдая оставането на Брайън Огълви в затвора дори само още един ден, за да имам време да подготвя и напиша репортажа. Шифино имаше право.
— Добре, тогава ми съобщете веднага щом подадете искането. И трябва да разговарям с клиента ви.
— Няма проблем. Веднага щом излезе на свобода, вие ще получите ексклузивното интервю.
— Не, не след като излезе. Още сега. Аз ще напиша материала, който ще доведе до освобождаването на Брайън Огълви и Алонзо Уинслоу. Искам да разговарям с Огълви днес. Как може да стане?
— Той е при максимално строг режим и ако не сте в списъка, няма да ви пуснат при него.
— Но вие можете да ме вкарате, нали?
Седнал зад самолетоносача, който наричаше свое „бюро“, Шифино вдигна ръка към брадичката си, замисли се и кимна.
— Мога. Трябва да пратя по факса писмо до затвора, с което да им съобщя, че сте детектив и работите за мен, и по тази причина имате право на достъп до Брайън. След това ще ви дам потвърждение, с което да удостоверите, че съм ви наел. Ако работите за адвокат, нямате нужда от разрешение, издадено от щатските власти. Ще покажете писмото на портала и ще ви пуснат.