В единайсет се обадих във „Вътрешни новини“ и научих, че нанесеният ми удар не се ограничава само с банките. Свързаха ме с Алън Прендъргаст и усетих, че в гласа му кипи нервна енергия. От личен опит знаех, че това го кара да повтаря думите си.
— Къде си, къде си? Някой трябва да отрази тая история с пасторите, а не мога да открия никого!
— Нали ти казах, във Вегас съм. Къде е…
— Във Вегас! Във Вегас? Какво правиш във Вегас?
— Не получи ли имейла ми? Вчера ти пратих имейл, преди да си тръгна.
— Не съм го получил. Ти просто изчезна, обаче вчера не ме интересува. Интересува ме днес. Кажи ми, че си на летището, Джак. Кажи ми, че след час пристигаш в Лос Анджелис.
— Не съм на летището, а вече не съм и във Вегас. Намирам се на най-самотния път в Америка, насред пустинята. Какво правят пасторите?
— Какво да правят, по дяволите? Провеждат голяма демонстрация в Родия Гардънс срещу Лосанджелиското полицейско управление и ще я отразят в цялата страна. Само че ти си във Вегас и не мога да се свържа с Кук. Какво правиш там, Джак? Какво правиш?
— Обясних ти в имейла, който не си прочел. Репортажът…
— Редовно си проверявам пощата — рязко ме прекъсна Прендъргаст. — Не съм получавал имейл от теб. Категорично.
Понечих да възразя, че греши, обаче се сетих за кредитните си карти. Щом някой беше успял да прекрати кредита ми и да източи банковите ми сметки, спокойно можеше да е влязъл и в имейла ми.
— Виж, Прендо, става нещо. Кредитните ми карти са невалидни, телефонът ми е прекъснат, а сега ти ми казваш, че имейлът ми не е стигнал до теб. Нещо не е наред. Аз…
— За последен път те питам, Джак. Какво правиш в Невада?
Въздъхнах и погледнах през страничния прозорец. Пустинният пейзаж сигурно не се беше пременил от зората на човечеството и нямаше да се промени дълго, след като човечеството изчезне.
— Случаят с Алонзо Уинслоу има развитие. Открих, че не го е извършил той.
— Не го е извършил ли? Не го е извършил? Искаш да кажеш, убийството на онова момиче ли? Какви ги говориш, Джак?
— Да, на момичето. Не го е убил той. Уинслоу е невинен, Алън, и мога да го докажа.
— Той е направил самопризнания, Джак. Спомни си собствената си публикация!
— Да, защото така казаха ченгетата. Обаче аз прочетох така наречените самопризнания и той признава само, че е откраднал колата и парите й. Когато задигнал колата, не знаел, че трупът е в багажника.
— Джак…
— Чуй ме, Прендо, успях да свържа убийството с друг случай във Вегас. Същият е. Удушена жена, трупът е оставен в багажник. И тя е стриптийзьорка. За убийството й в затвора лежи човек. Той също не го е извършил. В момента отивам да се срещна с него. Налага се да приключа с репортажа и писането до четвъртък. Трябва да го пуснем в петък, защото тогава всичко ще стане известно.
Последва дълго мълчание.
— Прендо? Чуваш ли ме?
— Да, Джак. Трябва да го обсъдим.
— Нали вече го обсъдихме. Къде е Анджела? Би трябвало да може да се справи с пасторите. Днес е неин ред.
— Ако знаех къде е, щях да я пратя с фотограф в Родия Гардънс. Още не е дошла. Преди да си тръгне снощи ми каза, че на идване ще се отбие в Паркър Сентър да провери има ли нещо ново. Само че днес така и не се появи.
— Сигурно проучва Дениз Бабит. Търсил ли си я?
— Търсих я, естествено. Търсих я. Оставих й съобщения, но нямам отговор. Сигурно си мисли, че ти си тук, затова не ми се обажда.
— Виж, Прендо, това тук е много по-важно от демонстрацията на пастор Тречър, разбираш ли? Прати някой общ репортер. Това тук е голяма бомба. На свобода е убиец, който е минал под радара на ченгетата, ФБР и всички останали. Един вегаски адвокат ще подаде в петък искане за съдебно заседание, което ще разкрие цялата история. Трябва да го изпреварим, него и другите медии. Ще разговарям с онзи човек в затвора и после веднага се връщам. Не знам кога ще успея да вляза при него. Пътят до Вегас е дълъг и нямам представа кога ще хвана самолета. За щастие билетът ми за обратния полет е валиден. Купих го, преди някой да анулира кредитните ми карти.
Отново ми отговори мълчание.
— Прендо?
— Виж, Джак — отвърна той и гласът му за пръв път от началото на разговора прозвуча спокойно. — И двамата сме наясно с положението. Нищо няма да промениш.