Докато чаках асансьора във фоайето, държах бутилките така, че да не се виждат, в случай че нарушавам някакво хотелско правило. Влязох, натиснах бутона и застанах във вътрешния ъгъл. Вратата започна да се затваря, но в последния момент в пролуката се пъхна облечена в ръкавица ръка, улучи инфрачервения лъч и вратата отново се отвори.
В кабината се вмъкна моето приятелче Бакенбарда и понечи да натисне бутона на таблото, но после отдръпна ръка и ме осведоми:
— Ей, аз съм на същия етаж!
— Чудесно.
Той застана в срещуположния ъгъл. Бях сигурен, че ще каже нещо, и нямаше как да го избегна. Просто зачаках й не останах разочарован.
— Ей, приятел, не исках да ти развалям кефа на ротативките. Бившата ми викаше, че много съм дрънкал. Сигур затуй вече не сме женени.
— Няма проблем — отвърнах. — И без това имам работа.
— Значи си тук служебно, а? Каква работа те е довела в тоя пущинак?
Ето пак, помислих си. Асансьорът се движеше толкова бавно, че щях по-бързо да се кача по стълбището.
— Утре имам среща в затвора.
— Ясно. Да не си адвокат на някой от ония?
— Не. Журналист съм.
— Хмм, журналист значи. Е, успех. Поне после ще си идеш у дома, а не като нещастниците в панделата.
— Да бе, голям съм късметлия.
Когато наближихме четвъртия етаж, застанах с лице към вратата, ясен знак, че съм приключил разговора и искам да си отида в стаята. Асансьорът спря и сякаш мина цяла вечност, докато вратата най-после започне да се отваря.
— Приятна вечер. — С тези думи излязох и тръгнах наляво. Стаята ми беше третата по коридора.
— И на теб, готин — извика подире ми Бакенбарда.
Трябваше да прехвърля двете бири в другата си ръка, за да извадя ключа. В това време видях, че онзи върви след мен. Обърнах се и погледнах надясно. Преди изхода за стълбището имаше само още три стаи. Обзе ме лошото предчувствие, че вечерта този тип ще почука на вратата ми, за да ми предложи да слезем долу на по бира или да отидем по курви. Веднага щом си влезех, щях да си събера багажа и да се обадя на рецепцията да ме прехвърлят в друга стая. Той не знаеше името ми и нямаше да успее да ме намери.
Накрая пъхнах ключа в ключалката и отворих вратата. Погледнах назад към Бакенбарда и му кимнах на прощаване. На лицето му се изписа странна усмивка.
— Здравей, Джак — неочаквано се разнесе глас от стаята ми.
Рязко се извъртях и видях жена, която се изправяше от стола до прозореца. Веднага я познах — Рейчъл Уолинг. Имаше чисто делови вид. Усетих, че Бакенбарда минава зад мен и продължава към стаята си.
— Рейчъл? Какво правиш тук?
— Влез и затвори вратата, моля те.
Все още смаян, се подчиних. Откъм коридора чух да се затръшва друга врата. Бакенбардът беше влязъл в своята стая.
— Как се озова тук?
— Седни и ще ти обясня всичко.
Преди дванайсет години бях имал кратка, страстна и както биха се изразили някои, непристойна връзка с Рейчъл Уолинг. Макар че преди известно време бях видял нейни снимки във вестниците, когато помогна на ЛАПУ да открие и убие издирван престъпник в Ехо Парк, не се бяхме срещали лично, откакто преди близо десетилетие седяхме заедно в една съдебна зала. Въпреки това през тези десет години почти не минаваше ден, без да си мисля за нея. Тя беше причината, може би най-важната, да смятам онзи период за кулминация на живота си.
Почти не беше остаряла през това време, макар да знаех, че не й е било леко. Рейчъл плати за връзката си с мен с петгодишно „изгнание“ в един затънтен офис на ФБР в Южна Дакота. От психологически профили и преследване на серийни убийци я бяха пратили да разследва пиянски убийства в индиански резервати.
Но тя се измъкна от дъното и от пет години работеше в някакъв секретен разузнавателен отдел в Лос Анджелис. Обадих й се, когато научих за това, и ме свързаха с нея, ала Рейчъл ме отряза. Оттогава я следях отдалече, когато можех. А сега тя седеше пред мен в хотелската ми стая насред пустинята. Понякога животът поднася странни изненади.
Като оставим смайването ми от появата й, не можех да престана да я зяпам и да се усмихвам. Рейчъл запази деловото си изражение, но виждах, че й тя не откъсва поглед от мен. Не се случва често да си толкова близо до някогашен любим.