— Добре — отвърнах. — Разказвай.
— Когато ми се обади, ти ми каза, че отиваш в „Или“, за да разговаряш със затворник. Тъкмо това ме обезпокои и реших да направя нещо. Позвъних в затвора и попитах дали си бил там. Отговориха ми, че току-що си си тръгнал. Свързаха ме с някой си капитан Хенри, който ме информира, че срещата ти била отложена за утре сутрин. Освен това ми съобщи, че ти препоръчал да отидеш в града и да отседнеш в „Невада“.
— Да, капитан Хенри. Той ме посрещна.
— Попитах го каква е причината за отлагането на срещата ти и той ме осведоми, че твоят човек, Брайън Огълви, бил изолиран поради отправена срещу него заплаха.
— Каква заплаха?
— Чакай де, тъкмо стигам до това. Днес директорът получил имейл, в който пишело, че АБ планират атентат срещу Огълви. Затова го изолирали.
— Уф, я стига! И са го взели на сериозно?! Арийското братство? Че те не заплашват ли всеки, който не е техен член? Огълви също е еврейско име, нали?
— Взели са го на сериозно, защото имейлът идвал от секретарката на самия директор. Само че тя не го е написала. Написан е анонимно от някой, който хакнал акаунта й в системата на щатския затвор. Може да е вътрешен човек, може да е и външен. Няма значение. Приели са го като сериозно предупреждение заради начина, по който е отправено. Изолират Огълви, ти не се срещаш с него и те пращаш да пренощуваш тук. Сам, в непозната обстановка.
— Добре, има ли нещо друго? Все още ми се струва малко преувеличено.
Започваше да ме убеждава, обаче се преструвах на скептичен, за да я накарам да ми разкаже още подробности.
— Попитах капитан Хенри дали се е обаждал да те търси някой друг. Той каза, че му позвънил Уилям Шифино, адвокатът, за когото работиш, и получил същия отговор — че срещата е отложена и сигурно ще нощуваш в „Невада“.
— Ясно.
— Свързах се с Уилям Шифино. Изобщо не бил разговарял с капитана.
Зяпнах я. Полазиха ме тръпки.
— Попитах Щифино дали за теб му се е обаждал някой друг и той каза, че по-рано днес му позвънил някой, който се представил като твоя редактор Прендъргаст и заявил, че се безпокои за теб. Интересувал се дали си ходил при него. Шифино му казал, че сте се видели и че пътуваш за затвора в Или.
Знаех, че Прендъргаст не може да е разговарял с адвоката, защото не беше получил имейла ми и нямаше представа, че съм заминал за Вегас. Рейчъл имаше право. Някой ме издирваше и се справяше добре.
Спомних си как Бакенбардът се качи с мен в асансьора и после тръгна подире ми по коридора.
Ами ако не беше чул гласа на Рейчъл? Щеше ли да ме подмине, или щеше да се вмъкне след мен в стаята ми?
Тя се изправи, отиде при телефона, набра централата, поиска да я свържат с управителя и изчака няколко секунди, докато той отговори.
— Да, тук е агент Уолинг. Още съм в стая четиристотин и десет. Намерих господин Макавой и той е в безопасност. Бихте ли ми казали дали в трите стаи в този коридор има гости? Струва ми се, че това са четиристотин и единайсет, дванайсет и тринайсет. — Изслуша отговора и му благодари. — Още един последен въпрос. В края на коридора има врата с надпис „Изход“. Предполагам, че е за стълбището. Къде води то?
След като помълча, отново му благодари и затвори.
— Никой не е настанен в тези стаи. Стълбището води на паркинга.
— Смяташ, че е онзи тип с бакенбардите, така ли?
Рейчъл седна на стола.
— Възможно е. Който и да е, сигурна съм, че отдавна вече го няма.
Замислих се за големите му слънчеви очила, за шофьорските ръкавици и каубойската шапка. Буйните бакенбарди почти изцяло покриваха останалата част от лицето му и отвличаха вниманието от всякакви други отличителни черти. Осъзнах, че ако се наложи да го опиша, мога да си спомня само шапката, косата, ръкавиците, очилата и бакенбардите — лесно отстраними или заменими елементи на дегизировка.
— Господи! Как е възможно? Как е научил за мен и как ме е открил? Става дума за по-малко от едно денонощие, а той вече седи до мен на ротативките!
— Ела да слезем долу и да ми покажеш машината, на която е играл. Може да успеем да свалим отпечатъците му.
Поклатих глава.
— Няма начин. Носеше шофьорски ръкавици.
Пак поклатих глава, по-скоро на себе си, отколкото на Рейчъл.
— Как е успял да се добере до мен?
— Трикът с имейла от секретарката на директора на затвора показва, че притежава известни умения. Според мен е разумно да приемем, че е проникнал в твоите имейл акаунти.