— Но това не обяснява как изобщо е научил за мен. За да проникне в имейла ми, трябва да е знаел за мен. — Ядосано ударих с длан по леглото. — Добре, нямам представа как е научил за мен, но снощи аз все пак пратих няколко имейла. На моя редактор и на колежката, с която работим по този материал. Съобщих им, че положението се е променило и тръгвам по гореща следа за Вегас. Днес разговарях с редактора ми и според него той не е получавал нищо.
Рейчъл многозначително кимна.
— Унищожаване на изходящи съобщения. Това попада в категорията изолиране на жертвата. Колежката ти получила ли е имейла?
— Не знам, защото не отговаря нито на телефон, нито на имейл и не…
Млъкнах и я погледнах.
— Какво има? — попита тя.
— Днес не е отишла на работа. Не се е обаждала и никой не може да се свърже с нея. Даже пратили някого в апартамента й, но никой не отворил.
Рейчъл скочи от стола.
— Трябва да се върнем в Лос Анджелис, Джак. Хеликоптерът чака.
— Ами моята среща?
— Ами колежката ти?
Засрамено кимнах и станах от леглото. Беше време да тръгваме.
Нямах представа къде живее Анджела Кук. Разказах на Рейчъл каквото знаех за нея, включително за нездравия й интерес към случая с Поета. Споменах и за блога й, който не бях чел. Рейчъл предаде цялата информация на друг агент в Лос Анджелис, преди да се качим на военния хеликоптер и да потеглим на юг към военновъздушната база „Нелис“.
По време на полета носехме слушалки, които заглушаваха рева на двигателя, но не ни позволяваха да разговаряме по друг начин, освен с жестове. Рейчъл взе документите, които носех, и прекара един час в занимание с тях. Сравняваше заключенията от аутопсията и докладите от местопрестъплението от делата на Дениз Бабит и Шарън Огълви и си водеше записки в бележник. Отдели много време на ужасните фотоси на убитите, заснети на местопрестъплението и масата за аутопсии.
От своя страна, през повечето време аз си напрягах ума и се опитвах да си обясня как е възможно всичко това да се случи толкова бързо. И по-конкретно, как този убиец е започнал да ме преследва, след като едва бях тръгнал по дирите му. Когато кацнахме в „Нелис“, ми се струваше, че съм измислил нещо, и чаках възможност да го споделя с Рейчъл.
Незабавно ни прехвърлиха в самолет, чиито единствени пътници бяхме ние. Седнахме един срещу друг и пилотът съобщи на Рейчъл, че я търсят по телефона. Закопчахме предпазните колани, тя вдигна слушалката и машината моментално рулира към пистата. Командирът на полета ни съобщи по аудиоуредбата, че ще се приземим в Лос Анджелис след час. Нищо не може да се сравнява с могъществото на федералните власти, помислих си. Ето как трябва да се пътува. Освен че… Самолетът беше малък, а аз не обичам да летя с малки самолети.
Рейчъл мълчаливо слушаше събеседника си, после му зададе няколко въпроса, затвори и каза:
— Анджела Кук не си е вкъщи. Не могат да я открият.
Не отговорих. Под лъжичката ме бодна леден страх за Анджела, който дори се усили, докато излитахме — издигахме се по-вертикално, отколкото бях свикнал с пътническите самолети. За малко да раздера страничните облегалки с нокти. Когато набрахме височина, най-после заговорих:
— Рейчъл, струва ми се, че знам как този тип ни е открил толкова бързо — поне Анджела.
— Разказвай.
— Не, първо ти. Какво откри в документите?
— Не бъди толкова дребнав, Джак. Играта стана доста по-сериозна от твоя репортаж.
— Това не означава, че не можеш да започнеш първа. Тази игра е доста по-сериозна и от склонността на ФБР само да получава информация, без да дава нещо в замяна.
— Добре, ще започна аз. Първо обаче искам да те поздравя, Джак. От това, което прочетох, изобщо не се съмнявам, че тези убийства са свързани. Извършителят е един и същи човек, който обаче не е бил разкрит, защото и в двата случая се е появявал подходящ заподозрян и полицията е продължавала следствието като кон с капаци. Още отначало задържат своя човек и не търсят алтернативни възможности. Само че в случая с Бабит техният човек се оказва момче.
Наведох се напред, сияех от самоувереност след комплимента й.
— И това момче не е направило никакви самопризнания, както съобщиха в пресата — прибавих. — Имам транскрибирания запис в службата. Деветчасов разпит, а малкият изобщо не е признал. Откраднал колата и парите й, това да, обаче трупът вече бил в багажника. Нито веднъж не е казал, че я е убил.