— Бившата ти съпруга?! Значи си успял да преживееш раздялата с мен.
И се усмихна. Отговорих й със същото.
— Не трая дълго. Тя е репортерка. Когато постъпих в „Таймс“, заедно поехме полицейската хроника. Едното доведе до другото и се оженихме. После всичко някак се разпадна. Беше грешка. Сега тя е кореспондентка на вестника във Вашингтон и продължаваме да сме приятели.
Искаше ми се да й кажа още нещо, но кой знае защо, не можех. Рейчъл се обърна и тръгна към вратата.
В хола застанахме един срещу друг и я попитах:
— А сега какво?
— Не съм сигурна. Трябва да помисля. Сигурно би трябвало да те оставя да поспиш. Нали няма проблем да те оставя тук сам?
— Естествено. Защо не? Освен това имам пистолет.
— Пистолет ли?! Защо ти е пистолет, Джак?
— Защо хората с пистолети винаги питат гражданите защо имат пистолети? Купих го след Поета, нали разбираш?
Тя кимна. Разбираше.
— Е, в такъв случай ще те оставя тук с пистолета ти и ще ти позвъня утре сутрин. Дотогава на някой от нас може да му хрумне нова идея за Анджела.
Знаех, че като оставим Анджела, това е един от онези моменти. Можех да взема онова, което искам, или да го изпусна като някога.
— Ами ако не искам да си тръгваш? — попитах.
Рейчъл безмълвно ме погледна.
— Ами ако така и не съм успял да преживея раздялата ни?
Тя заби очи в пода.
— Джак… десет години са цяла вечност. Вече сме други хора.
— Нима?
Рейчъл отново вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Пристъпих към нея, поставих длан върху тила й и я привлякох към себе си в дълга и страстна целувка. Тя не се съпротивляваше, не се опитваше да се отскубне.
Телефонът се изхлузи от ръката й и изтрака на пода. Вкопчихме се един в друг с някакво емоционално отчаяние. В прегръдката ни нямаше никаква нежност. Само желание, копнеж. И в същото време всичко се свеждаше до любов и безразсъдна готовност да прекосим границата заради близостта с друго човешко същество.
— Да се върнем в спалнята — прошепнах, долепил устни към бузата й.
Тя се усмихна в следващата ми целувка, след което някак си успяхме да се доберем до спалнята, без да откъсваме ръце един от друг. Припряно се съблякохме и се любихме на леглото. Свърши, преди да се замисля какво правим и какво би могло да означава това. После останахме да лежим по гръб, галех гърдите й с опакото на лявата си длан. Дишахме дълбоко и тежко.
— Опа — накрая наруши мълчанието Рейчъл.
Усмихнах се.
— Огън си.
Усмихна се и тя.
— Ами ти? В „Таймс“ няма ли някакво разпореждане да не спите с врага, а?
— Какви ги говориш, какъв „враг“? Пък и миналата седмица ме уволниха. След още една оставам в миналото.
Рейчъл рязко се надигна на лакът и ме погледна загрижено.
— Какво?!
— Да, аз съм жертва на интернет. Съкратиха ме и ми дадоха две седмици да подготвя Анджела и да се разкарам.
— Господи, какъв ужас! Защо не ми каза?
— Не знам. Просто не ми хрумна.
— Защо теб?
— Защото получавам голяма заплата, за разлика от Анджела.
— Това е глупаво.
— Излишно е да ме убеждаваш. Но така се върти вестникарски бизнес в наше време. Навсякъде е същото.
— Какво ще правиш?
— Не знам, сигурно ще седна в кабинета си и ще напиша романа, за който приказвам от петнайсет години. По-важният въпрос обаче е какво ще правим сега двамата с теб, Рейчъл.
Тя извърна поглед и започна да ме гали по гърдите.
— Надявам се това да не е нещо еднократно — продължих. — Не ми се ще.
Рейчъл дълго не отговори.
— И аз — промълви накрая.
Но само толкова.
— За какво си мислиш? — попитах. — Като че ли винаги се отнасяш и размишляваш за нещо.
Тя ме погледна и се усмихна.
— Какво, сега ти ли си профайлърът?
— Не, просто питам за какво си мислиш.
— Честно казано, мислех си за нещо, което ми каза един мъж. Преди няколко години, хмм, имахме връзка, от която нищо нямаше да… излезе. Аз си имах своите емоционални задръжки и знаех, че той държи на бившата си жена, макар да е на петнайсет хиляди километра от нея. Когато го обсъждахме, той ми разказа теорията за единствения куршум. Чувал ли си я?
— Като с убийството на Кенеди ли?
Рейчъл престорено ме удари по гърдите с юмрук.
— Не, като с голямата ти любов. За всеки е предопределен само един човек. Един куршум. И ако извадиш късмет в живота, ще го срещнеш. И щом го видиш, щом бъдеш прострелян в сърцето, за теб повече няма да има никой друг. Каквото и да се случи, смърт, развод, изневяра, каквото и да е, никой друг няма да ти стане толкова скъп. Това е теорията за единствения куршум.