Карвър нямаше да го допусне. Имаше други планове за Фреди.
Качи се с асансьора и влезе в административния отдел с наведена глава, зачетен в горката страница от докладите. На прага небрежно вдигна поглед, видя през отворената врата на кабинета на Макгинис, че вътре има хора, обърна се кръгом и отиде до бюрото на секретарката.
— Дай ги на Деклън, когато се освободи. Не е спешно. После тръгна към вратата. Надяваше се, че идването му ще привлече вниманието на президента.
Хвана дръжката на вратата.
— Уесли?
Макгинис. Карвър се обърна. Шефът седеше зад бюрото си и му махаше с ръка.
Карвър влезе, кимна на двамата мъже и не обърна никакво внимание на Чавес, която смяташе за абсолютно ненужна — реверанс към преференциите за назначаване на цветнокожи служители. Нямаше къде да седне, ала това го устройваше идеално. Фактът, че е единственият прав, му осигуряваше контрол над ситуацията.
— Запознайте се с Уесли Карвър. Това са агенти Бантъм и Ричмънд от офиса на ФБР във Финикс. Тъкмо се канех да ти се обадя в бункера.
Карвър се ръкува с двамата, като всеки път любезно повтаряше името си.
— Уесли изпълнява няколко функции във фирмата — представи го Макгинис. — Той е технически директор и проектант на почти всичко тук. Освен това отговаря за сигурността…
— Проблем ли имаме? — прекъсна го Карвър.
— Възможно е — отвърна шефът му. — Господата тъкмо ми съобщиха, че хостваме уебсайт, който представлява интерес за тях. Имат съдебна заповед, която им позволява да проучат цялата ни документация и архиви, свързани с неговото създаване и функциониране.
— Тероризъм?
— Казват, че това било поверителна информация.
— Да ида ли да доведа Дани?
— Не, засега не искат да разговаряме с никого от отдела за уебдизайн и хостинг.
Карвър пъхна ръце в джобовете на бялата си лабораторна престилка, защото знаеше, че това му придава много интелигентен вид. После се обърна към агентите.
— Дани О’Конър е шеф на нашия отдел „Уебдизайн и хостинг“. Би трябвало да го уведомим. Нали не смятате, че е терорист или нещо подобно?
Усмихна се на абсурдността на такова предположение.
Отговори му Бантъм, по-едрият агент.
— Не, не смятаме нищо подобно. По-скоро търсим улики и колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Особено от вашите служители, които се занимават с хостинга.
Карвър кимна и за миг стрелна с очи Чавес. Само че агентите не го забелязаха и тя остана на срещата.
— Какъв е уебсайтът? — попита той.
— Казва се „Труп в багажника“ — отвърна Макгинис. — Току-що проверих, той е част от по-голям пакет. Клиентът е от Сиатъл.
Карвър отново кимна и запази самообладание. Имаше готов план. Превъзхождаше ги, защото винаги имаше план.
Посочи монитора на Макгинис.
— Може ли да го погледнем, или това е…
— Предпочитаме засега да не го правим — спря го Бантъм. — Според нас това може да предупреди обекта. Сайтът не е завършен. Няма нищо за гледане. По-скоро смятаме, че е капан.
— И ние не бива да попадаме в него — прибави Карвър.
— Точно така.
— Може ли да видя заповедта?
— Разбира се.
Бантъм за пореден път извади документа и му го подаде. Карвър разгъна листа и го прочете, надяваше се, че лицето му не издава нищо. Едва се сдържаше да не затананика.
Заповедта се отличаваше по-скоро с информацията, която не разкриваше. Бюрото явно разполагаше с изключително услужлив федерален съдия, това беше сигурно. В най-общи линии се говореше за разследване на неизвестен извършител, който действал в няколко щата и използвал интернет с цел престъпен сговор, изразяващ се в кражба на информация и измама. Думата „убийство“ не се споменаваше никъде. Документът изискваше да бъде осигурен пълен достъп до уебсайта и цялата информация, свързана с неговото създаване, функциониране и финансиране.
Карвър кимна. Знаеше, че агентите ще останат неприятно изненадани.
— Можем да ви осигурим всичко това — каза им. — Кой е клиентът в Сиатъл?
— Компания „Сий Джейн Рън“ — обади се Чавес.
Карвър се обърна да я погледне, сякаш едва сега забелязваше присъствието й. Тя усети отношението му и поясни:
— Господин Макгинис преди малко ме помоли да я проверя.
Е, поне я биваше за нещо друго, освен да развежда клиенти из фирмата, когато шефа го няма. Карвър отново насочи вниманието си към агентите, като демонстративно й обърна гръб и физически я изолира от разговора.