— Да бе, ти така ли ще постъпиш?
— Не бе, човек. Просто ще си ида тихо и мирно. Ще издам роман и това ще е моят среден пръст. Всъщност това ще е работното ми заглавие. „Майната ти, Креймър“.
— Върхът!
Бърнард се засмя и сменихме темата. Но докато говорех за други неща, продължих да си мисля за средния пръст, който щях да им покажа. Мислех си за романа, с който отново щях да се захвана и който най-после щях да завърша. Исках да се прибера и да започна да пиша. Може би по-лесно щях да преживея следващите две седмици, ако имам нещо, заради което всяка вечер да се връщам вкъщи.
Мобилният ми телефон иззвъня и видях, че се обажда бившата ми съпруга. Знаех, че трябва да приключа и с това. Смъкнах се от стола и излязох на паркинга, където можех да говоря на спокойствие.
Въпреки трите часа разлика с Вашингтон номерът на дисплея показваше, че тя се обажда от службата си.
— Защо си още на работа, Кейша?
Погледнах си часовника. Тук наближаваше седем, значи там беше почти десет.
— Работя по един материал, който пуснаха в „Поуст“, чакам да ми позвънят някои хора.
Най-хубавото и най-неприятното на работата във вестник на Западното крайбрежие е това, че краят на работния ден настъпва много след като „Уошингтън Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“ са спуснали кепенците и са качили своите водещи заглавия на уебсайтовете си.
„Лос Анджелис Таймс“ винаги разполага с тричасов марж, през който да ги настигне. Кейша Ръсел беше новак във вашингтонското бюро, така че често възлагаха „настигането“ тъкмо на нея.
— Кофти — изразих съчувствието си.
— Не чак толкова, колкото случилото се днес с теб, както научих.
Кимнах.
— Да, съкратиха ме, Кейш.
— Страшно съжалявам, Джак.
— Да, знам. Благодаря.
Трябваше да е станало ясно, че са ме взели на мушка, още преди две години, след като не ме пратиха във Вашингтон с нея, обаче това беше друга история. Между нас се възцари мълчание и аз се опитах да го запълня.
— Ще се опитам да довърша романа си. Имам малко спестявания и някакви акции. Мисля, че ще ми стигнат поне за година. Сега или никога.
— Да — с престорен ентусиазъм отвърна Кейша. — Ще успееш.
Знаех, че е намерила ръкописа в едно от чекмеджетата ми и го е прочела, когато още живеехме заедно. Така и не си призна, защото ако го направеше, щеше да й се наложи да ми каже какво мисли. Нямаше да може да излъже.
— В Лос Анджелис ли ще останеш? — попита тя.
Основателен въпрос. Действието на романа се развиваше в Колорадо, където бях израснал, но обожавах енергичността на Лос Анджелис и не ми се щеше да го напусна.
— Още не съм мислил. Не искам да продавам къщата. Цените на недвижимите имоти още са адски ниски. Предпочитам да я ипотекирам, ако се наложи. Както и да е, в момента не мога да мисля за това. Просто празнувам края.
— В „Червения вятър“ ли си?
— Не, в „Шорт Стоп“.
— С кого?
Настъпи мигът на моето унижение.
— Хм, нали знаеш, с обичайната тайфа. Лари и един куп хора от вестника, от спортната редакция.
Отговорът й се забави съвсем мъничко, колкото да се издаде — знаеше, че преувеличавам или че направо я лъжа.
— Ще се оправиш ли, Джак?
— Да, естествено. Просто… просто още не съм решил какво…
— Джак, извинявай, звънят ми по работа.
Гласът й звучеше напрегнато. Ако не отговореше, можеше да не я потърсят пак.
— Добре! — побързах да кажа. — Ще се чуем по-късно.
Изключих телефона, изпълнен с благодарност към някой политик във Вашингтон, който ме спасяваше от още по-голямото унижение да обсъждам живота си с бившата си жена, чиято кариера бързо се развиваше, докато моята потъваше като слънцето зад забуления в смог холивудски хоризонт. Докато пъхах телефона в джоба си, се зачудих дали просто не си е измислила, че й се обаждат, за да ми спести унижението.
Върнах се в бара и реших да продължа с нещо сериозно, така че си поръчах ирландска кола бомба. Изгълтах бързо сместа от гинес, бейлис и джеймисън и уискито потече по гърлото ми като врящо олио. Мрачно гледах как Доджърс губят първия ининг от омразните Джайънтс.
Романо и Шелтън си тръгнаха първи и до края на третия ининг даже Лари Бърнард изпи достатъчно и му писна да му напомнят за мрачното бъдеще на вестникарския бизнес. Смъкна се от стола и постави ръка на рамото ми.