— Открихме как е подмамил Анджела в къщата ти.
— Как?
— Ти сам си го направил.
— Какви ги говориш? Аз бях…
— Знам, знам. Искам да кажа само, че така е трябвало да изглежда. Намерили са лаптопа й в нейния апартамент. В имейл браузъра й има съобщение от теб. Пратено в четвъртък вечер. Пише, че си попаднал на интересна информация по случая Уинслоу. Представяйки се за теб, неизвестният извършител подчертава, че е нещо много важно, и я кани да се видите, за да й го покажеш.
— Господи!
— Анджела отговаря, че тръгва веднага. И отива в къщата ти, където я чака той. Било е след като ти си заминал за Вегас.
— Трябва да е наблюдавал дома ми. Видял ме е, че тръгвам.
— Ти тръгваш, той влиза и праща имейла от компютъра ти. После я чака. И щом свършва с нея, заминава за Вегас, за да те убие и да инсценира самоубийство.
— Ами пистолетът ми? Той влиза вкъщи и лесно го открива. После може да е стигнал до Вегас с кола. Но това все пак е нямало да обясни как съм пренесъл оръжието. Аз пътувах със самолет, само с ръчен багаж. Сериозен проблем, нали?
— Според нас той е успял да реши и него.
Отново стиснах клепачи.
— Разказвай.
— След като примамил Анджела, разпечатал формуляр за пратка по куриерската фирма „Гарантирано за другия ден“.
— Не я знам.
— Дребен конкурент на ФедЕкс и останалите. Транспортират пратки от едно летище до друго. Процъфтяващ бизнес напоследък, откакто авиокомпаниите ограничават количеството багаж и го таксуват. Формулярите се свалят от интернет и нашият човек просто го е направил с твоя компютър. Пратката е адресирана до самия теб. Предадена е на товарния терминал на международното летище „Маккаран“. Не е нужен подпис. Можеш да оставяш пратки на летището чак до единайсет вечерта.
Само поклатих глава.
— Според нас е станало така — продължи Рейчъл. — Той примамва Анджела и се заема с пратката. Анджела пристига и той бързо я обездвижва. После я оставя, макар че не знаем дали вече е мъртва. Отива на летището и предава пратката с пистолета. В „Гарантирано за другия ден“ не проверяват на рентген пратките за вътрешни линии. След това заминава за Вегас или с кола, или със самолет. Има голяма вероятност даже да е летял заедно с теб. Така или иначе, щом стига там, взима оръжието и те проследява в Или, за да изпълни плана си.
— Струва ми се адски сложно. Сигурни ли сте, че е бил в състояние да го направи?
— Сложно е и не сме сигурни, обаче сценарият е правдоподобен.
— Ами Шифино?
— Разговаряно е с него, но той не се чувства застрашен и отклони предложението ни да му осигурим защита. Въпреки това го наблюдаваме.
Зачудих се дали ласвегаският адвокат изобщо съзнава колко малко е оставало да се превърне в най-ужасната жертва.
— Предполагам, че щеше да ми се обадиш, ако неизвестният извършител пак се е свързал с теб — каза Рейчъл.
— Не, не ме е търсил. Пък и телефонът е у вас. Опитвал ли се е да ми позвъни повторно?
— Не.
— Успяхте ли да го проследите?
— Проследихме обаждането до клетка на „Маккаран“. На терминала на Ю Ес Еъруейс. Два часа преди и след разговора оттам е имало полети до двайсет и четири града в Америка. Може да е заминал за всеки от тях.
— Имало ли е полет за Сиатъл?
— Директен не, но може да се е прекачил. Взехме съдебна заповед и днес ще ни предадат списъците на пътниците от всички полети. Ще проверим имената в компютъра и ще видим какво ще излезе. Това е първата грешка на нашия човек и се надявам да го накараме да си плати за нея.
— Грешка ли? Каква грешка?
— Изобщо не е трябвало да ти се обажда. Изобщо не е трябвало да влиза във връзка с теб. Така ни разкри местонахождението си в даден момент, освен всичко останало. Направо не е за вярване, като се има предвид поведението му дотогава, даже е малко шокиращо.
Замислих се за всичко това, преди да задам следващия си въпрос.
— Какво друго предприема Бюрото?
— Правим психологическа характеристика на Бабит и Огълви. Знаем, че се вписват в неговата програма, и трябва да открием къде се пресичат и къде ги е засякъл той. Освен това търсим подписа му.
Записах думата „подпис“ в бележника. После я подчертах.
— За тайния му подпис ли говориш?
— Да, Джак. Подсъзнателно или не, всички те маркират територията си. Неизвестният извършител е оставял подписа си при всяко такова убийство, върху което съм работила. Най-често го виждаме чак накрая. Но ако успеем да го разчетем сега, той може да ни отведе при него.