Или в компютъра. Докато съставях списъците предишната вечер, потърсих и открих уебсайтовете на „Фаталните жени“ и „Снейк Пит“, на които имаше снимки на танцьорките им. Всички момичета бяха представени с многобройни фотографии, включително в цял ръст, на които се виждаха краката и стъпалата им. На сайта www.femmefatalesatthecleo.com имаше групови кадри, показващи танцьорките с високо вдигнати срещу обектива крака. Ако парафилията на извършителя се свеждаше до шини и привличане към телесен тип „жираф“, както смяташе Рейчъл, уебсайтът можеше да му е дал възможност да проучи жертвата си.
След избора на жертва убиецът трябваше да идентифицира жената и да попълни останалите точки от списъка. Това можеше да стане по интернет, ала аз имах друго предчувствие. Бях сигурен, че тук е замесено още нещо, че жените са свързани по още някакъв начин.
Съсредоточих се върху първите точки в двата списъка. Струваше ми се ясно, че в даден момент убиецът се е запознал с криминалното минало на жертвите си.
В случая с Дениз Бабит трябваше да е знаел за миналогодишния й арест при купуване на наркотици и че това се е случило край жилищния комплекс Родия Гардънс. Тази информация лежеше в основата на идеята да остави трупа в багажника на колата й в района: бе предполагал, че дори да я откраднат и преместят, в крайна сметка полицията пак ще я свърже с това място. Очевидното обяснение — жената отново е отишла там за дрога. Ловко отклоняване на вниманието от действителните факти.
Убиецът имаше достъп до криминалните досиета и на двете жертви, защото съдебните преписки бяха публични. Нищо в документите, с които разполагах, не загатваше, че информацията за развода на Огълви е била засекретена. Що се отнасяше до Дениз Бабит, съдебните процедури бяха публично достояние.
И тогава ме осени. Онова, което ми убягваше. Знаех, че Дениз Бабит е била арестувана година преди смъртта й, но в момента на убийството съдебните процедури са продължавали. Нейният адвокат я беше включил в програма за досъдебна намеса — или на адвокатски жаргон, „пикай и покажи“. В рамките на извънболничната й терапия веднъж месечно изследваха урината й за употреба на наркотици и съдебната система чакаше да се увери, че се е поправила. В такъв случай обвиненията срещу нея щяха да бъдат свалени. Ако адвоката й го биваше, даже щеше да уреди да „изтрият“ ареста от досието й.
Всичко това бяха само юридически подробности, ала сега откривах в тях нещо, което по-рано не бях забелязвал. Ако съдебната й процедура течеше, информацията още не би трябвало да е станала публична. А щом не беше публична и достъпна за всеки гражданин по интернет или в съдебния архив, как неизвестният извършител се е добрал до информацията, необходима, за да може да убие жертвата?
Известно време обмислях отговора на този въпрос и реших, че единственият начин е да получи данните от самата Дениз Бабит или от някой друг, пряко свързан с нейното дело — от прокурора или адвоката. Прелистих документите в папката й, намерих името на адвоката и му позвъних.
— „Дейли енд Милс“, тук е Нюана. Какво обичате?
— Може ли да говоря с Том Фокс?
— Тази сутрин господин Фокс е в съда. Да му предам нещо?
— Ще се върне ли по обяд?
Погледнах си часовника. Наближаваше единайсет. Отново ме жегна безпокойство, че Рейчъл не се обажда.
— Обикновено се връща за обяд, но днес няма гаранция.
Съобщих й името и номера си и й казах, че съм репортер от „Таймс“. Помолих я да предаде на Фокс, че се обаждам за нещо важно.
След като затворих, включих лаптопа си и заредих интернет картата. Реших да проверя теорията си и да се опитам да вляза в съдебните документи на Дениз Бабит.
Това ми отне двайсет минути, но успях да открия — съвсем малко информация за ареста и съдебното преследване на Бабит в публично достъпния правен архив на щата и частната юридическа търсачка, за която се абонираше „Таймс“. Намерих обаче имейл адреса на нейния адвокат и му написах кратко съобщение с надеждата да го получи по мобилния си телефон и да ми се обади колкото може по-бързо.
Подател: Джак Макавой
JackMcEvoy@LATimes.com
Относно: Дениз Бабит
Дата: 2009, май 18 10:57
До: TFox@dalyandmills.com
Господин Фокс, аз съм репортер от „Лос Анджелис Таймс“ и работя по убийството на Дениз Бабит. Може би вече сте разговаряли с някой от колегите ми за делото на Дениз, но аз трябва спешно да се чуя с вас във връзка с нова насока в следствието, която проучвам. Моля, колкото може по-скоро ми позвънете или ми пратете имейл. Благодаря ви.